Извън закона
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сия Борисова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Извън закона». Краткое содержание книги:
— Мога… — Гласът й секна. Даяна мъчително преглътна. — Мога да вървя.
Тен понечи да я докосне, забеляза, че тя се отдръпна отново и отпусна ръка. Изправи се и отстъпи от нея.
— Стани. Връщаме се в ранчото веднага щом се нахраним — заяви сухо.
— Какво? Защо?
— Много добре знаеш защо — рече Тен и отмести поглед от нея. — Всеки път, когато приближа до теб, ти се свиваш от страх. Ще се чувстваш по-спокойно с някой от другите мъже.
— Не!
Горещото възражение спря Тен. Той се извърна отново към нея.
— Моля те, остани — припряно рече Даяна. — Вярвам ти повече, отколкото съм вярвала на който и да е мъж откакто… откакто аз… откакто той… Тен, моля те! Ти не си направил нищо. Нямам нищо лично против теб. Моля те, повярвай ми.
— Трудно ми е — откровено заяви мъжът.
— Тогава повярвай на това. Ти си първият мъж, който ме докосва по какъвто и да е начин от години и съм уплашена до смърт, защото не се боя, а ти си толкова мъжествен.
Очите му се присвиха.
— Не говориш много смислено.
— Зная. Ще се оправя. Обещавам.
Той се вгледа в нея за миг, сетне кимна бавно и протегна ръка. Ако се протегнеше, Даяна можеше да я хване и да се изправи. Взря се в дългите пръсти и си спомни силата и смъртоносните умения на мъжа.
Сетне протегна ръце, хвана дланта на мъжа и се изправи на крака.
Девета глава
Докато нощният вятър духаше навън, Даяна седеше в старата къща в ранчото и се взираше в едно глинено парче върху дланта си, спомняйки си злополуката преди две седмици, когато Тен бе скочил в мрака до нея и я бе вдигнал, за да се измъкне отново на твърда земя. Спомените й бяха толкова ярки… ръцете му, които внимателно проверяваха тялото й за наранявания, лекотата, с която я бе повдигнал, лицето му, притиснато тъй интимно към нея, докато тя се катереше към слънчевата светлина.
Даяна потръпна, връхлетяна от спомените, изобщо не виждаше глиненото парче на дланта си. Спомените отекваха не само в съзнанието, но и в тялото й, караха я да тръпне, да изгаря от любопитство, събуждаха копнеж да докосне Тен, да опознае мъжественото му тяло, така както той бе опознал нейното.
Полудявам.
Даяна отново опита да се съсредоточи върху парчето в дланта си, ала в мислите й се въртеше единствено мига, когато бе поела дланта на Тен в своите ръце и се бе изправила. Сторило й се бе, че усеща как пръстите му я галят точно преди да я освободят, ала докосването бе твърде мимолетно, за да е сигурна.
А оттогава Тен бе олицетворение на безстрастна учтивост. При разкопките се бе отнасял към нея с обичайната загриженост на по-голям брат. В ранчото бе същото. Вечер двамата подреждаха заедно чирепите, разговаряха с откъслечни фрази за липсващите ъгълчета и издълбаните криви, обсъждаха времето, ранчото или напредъка на разкопките с малко по-пълни изречения — ала той не я бе докоснал нито веднъж, нито когато я настаняваше на масата за вечеря, нито когато й подаваше кашон с чирепи, нито когато поглеждаше през рамо и даваше съвет за някое липсващо парче. Разполагаше с прекрасно оправдание да навлиза от време на време в личното й пространство, ала не го правеше.
В първите няколко дни сдържаността на Тен й бе вдъхнала увереност. Сетне бе събудила интереса й. На четиринайсетия ден направо я бе раздразнила.
Човек ще си помисли, че не се къпя достатъчно често.
— Каза ли нещо? — попита Тен от другата страна на масата.
Даяна с ужас осъзна, че е изрекла мисълта си на глас.
— Нищо — припряно отвърна тя.
След няколко минути остави парченцето настрани и се изправи, почувствала се неспокойна. Както често се случваше, погледът й се задържа на мъжа, с когото бе споделила толкова много дни, вечери и нощи.
Нощите бяха съвсем благопристойни, естествено. Какъв ти разбойник! Шефът на „Рокинг Ем“ беше изключително благопристоен.
Даяна разсеяно се взря в дългите пръсти на Тен, който преобръщаше отново и отново глинено парче в ръцете си, опипваше ръбовете, сякаш с докосването си искаше да изучи и най-дребните детайли от изработката. Даяна правеше същото, когато работеше, осезаемото проучване бе част от характера й също като изразителните й очи и страхът от мъжете.
Ала тя вече не се боеше от мъжете. Поне не от всички. Люк все още я стряскаше от време на време с огромния си ръст, ала тя не се съмняваше, че Карла е в пълна безопасност с избрания от нея мъж, както и малкия Лоуган с баща си, баща, избран по-скоро от съдбата, отколкото от самото бебе. Не всички деца имаха такъв късмет с родителите си. Даяна не бе имала този късмет. А и не всички жени имаха такъв късмет със съпрузите си. Майката на Даяна със сигурност не се бе чувствала в безопасност със съпруга си, нито пък обградена от грижи и внимание.