Извън закона
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сия Борисова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Извън закона». Краткое содержание книги:
Даяна неспокойно прокара пръсти по масата и усети дребните частички, олющени от глинените парченца, въпреки вниманието, с което ги разглеждаха. Младата жена отново се взря в ръцете на Тен, запленена от съчетанието на сила и нежност.
Какво ли ще бъде усещането да те докоснат с толкова нежност?
Безмълвният въпрос накара Даяна да потръпне. Искаше й се Тен да я докосне, но това беше невъзможно. Той беше мъж. Щеше да иска повече от докосване, нежност, ласки и прегръдки.
Даяна отмести очи от Тен. Не забеляза изпитателния му поглед над глинения съд, който сглобя ваше.
— Мърмяу?
Учтивото мяукане бе последвано от ново, не толкова учтиво. Даяна приближи до прозореца, благодарна, че нещо ще я разсее от внезапното и неочаквано привличане, което бе изпитала към Тен.
— Здравей, разбойнико — рече тя, отвори прозореца и протегна ръце.
Котаракът с тигрова шарка скочи в ръцете й. Козината му ухаеше на студ и свежест от чистия вятър. Даяна се усмихна и потърка буза в главичката на котарака, сетне седна обратно на стола си. Паунс замърка одобрително.
— Ти си кралят на „Рокинг Ем“, нали? — с усмивка попита Даяна. — Смяташ ли, че можеш да размениш няколко умрели мишки за малко време в скута ми?
Тен отново вдигна поглед. Даяна нежно галеше котарака по гърба, търкаше буза в главичката му, а той на свой ред я буташе с челце. Мъркането на стария мишелов беше като постоянна далечна гръмотевица, ала това, което накара Тен да застане нащрек бе наслаждението, изписано по лицето на Даяна. Още от първия ден при разкопките, той се бе държал резервирано и на разстояние; никога нямаше да забрави ужаса в очите й, когато за първи път бе посегнал към нея в мрака на древния храм.
Без значение колко старания полагаше Даяна, Тен усещаше, че тя все още се страхува от него. Може би защото за първи път го бе видяла като победил в кратка и жестока схватка. Може би заради начина, по който се бе отнесъл към крадците на антики. Може би заради обучението му за командос. Може би просто заради самия него, Тенеси Блекторн, мъжът, който никога не бе имал късмет с жените — или обратното. Разбойник, а не любим или съпруг.
Паунс мъркаше в скута на Даяна, обявяваше колко е доволен от живота, от себе си и от жената, която галеше гъвкавото му тяло.
— Ако бях сигурен, че ще ме погалиш по същия начин и аз бих излязъл да хвана малко мишки.
Даяна го изгледа стреснато.
— Не бих ги изял обаче — добави Тен невъзмутимо и разгледа глиненото парче на ярката светлина на лампата. — Всяко нещо си има граници.
Даяна се разсмя. Представата за Тен, мъркащ в ръцете й, я накара да потръпне. Той със сигурност се шегуваше. Но пък ако говореше сериозно…
В Даяна се надигнаха сенките на стария страх. Когато заговори, думите се изляха като поток, тъй като тя се боеше да не бъде прекъсната, преди да е изрекла всичко, което трябваше да бъде казано.
— Ще бъдеш по-добре, ако си хапваш от вкусното пиле на Карла, отколкото да разменяш мишки за милувки от мен. Аз не съм особено чувствена. Сексът е за мъжете, а не за жените. С други думи, аз съм фригидна, ако това е определението за жена, която може да живее прекрасно без секс.
Тен рязко вдигна поглед, поразен както от думите й, така и от страха, който долови в гласа й. Понечи да отвърне, ала тя продължи да говори, думите се изливаха като река, най-сетне освободена от похлупака на зимния лед.
— Някой мъж трябва да е измислил думата фригидна — продължи припряно тя. — Една жена просто би казала, че не е мазохист, че няма нужда да изпитва болка, причинена от самата нея или от друг. Но какъвто и етикет да сложиш, резултатът е същият. Благодаря, но ще откажа.
Думите отекнаха в тихата стая. Фактът, че се защитаваше, накара Даяна да потръпне вътрешно, ала нямаше намерение да си вземе обратно нито една дума. Тен трябваше да знае.
— Не си спомням да съм те молил за секс — рече Тен.
В продължение на няколко минути Даяна галеше котарака в стремежа си да се успокои, а пухкавото животинче продължаваше да мърка доволно.
— Не, не си — промълви тя най-сетне и въздъхна, облекчена, че най-лошото е отминало. Той вече не можеше да я обвини. — Ала от горчив опит знам, че е по-добре да си откровен, отколкото после да те обвинят, че си съблазнявала.
— Не се безпокой, Даяна. Също като богинята на луната, на която си кръстена, ти цялата си обградена с предупредителни знаци. Всеки мъж, който не ги вижда, явно е сляп като теб.