Извън закона

— Наистина ли? — развълнувано попита тя. Червеният цвят бе най-необичайният за глинените съдове на анасази. Освен това датираше от последния им период, когато бяха населявали най-северните части на своята родна земя. — Смяташ ли, че имаме достатъчно парчета, за да сглобим целия съд?

Тен кимна доволно. Наведе се, измъкна голям кашон изпод масата и го разтвори. Много внимателно измъкна парчетата на старинна купа върху масата. Фонът на глинения съд бе керемиденочервен. Върху него се различаваха бели и черни шарки, прецизни геометрични фигури, които говореха за търпението на художника, работил върху съда.

Даяна бе обзета от страхопочитание, когато зърна наполовина сглобения съд върху масата. Тен бе проявил търпението на първоначалния майстор; фините линии на местата, където бе слепил парчетата, почти не се забелязваха.

— Така и не ми каза защо този вид съдове е толкова рядък — рече Тен и се обърна към кашона с номерираните парчета.

— Многоцветните глинени съдове обикновено се намират на юг оттук — разсеяно отвърна Даяна и обви с ръце основата на глинената купа. — Или грънчарят е бил емигрант или купата е била изтъргувана. Ала този глинен съд, както и правилната форма на мазилката от пясъчник в каньона Септембър ни карат да вярваме, че останките датират от периода на Пуебло III на анасази. Почти сигурни сме. Тъй като не разполагаме с машина на времето, никога няма да бъдем сто процента сигурни, че знаем истинската история.

— Знаем най-важното нещо.

Даяна вдигна поглед от старинния предмет в ръцете си.

— Били са хора като нас — отбеляза Тен. — Строили са, смели са се, плакали са, били са се, отглеждали са деца и са умирали. И най-вече познали са страха.

— Всъщност според най-новите теории анасази са се пренесли в скалните си къщи не заради страх — подхвърли Даяна и се взря в кашона с парчетата.

— Просто гледката от скалите им е харесала повече, така ли? — скептично повдигна вежди Тен.

— Никой не твърди такова нещо. Според тази теория ние твърде преждевременно сме им приписали склонност към крепости. Може просто да са пазили върха на платото за насаждения и да са избягвали дъното на каньона заради наводненията. В такъв случай за жилище остават скалите.

Тен изсумтя.

— И какво казват професорите за сигналните кули на върха на Меса Верде? Използвали са ги, за да предават новините за новородените ли?

Даяна стрелна с поглед Тен, ала той изглеждаше погълнат от червените парчета, които внимателно подреждаше пред себе си. Вече бе слепил две и добавяше трето.

— Кулите може да са били използвани за приветстване на гостите — подхвърли Даяна. — Или за да посочат пътя нагоре към платото на хората, които са идвали от други места.

— Хората, идвали от други места, са били непознати, а непознатите са склонни да бъдат враждебно настроени.

— Може би анасази са вярвали, че непознатите са просто приятели, с които още не са се срещнали.

— Това със сигурност обяснява как анасази са загинали толкова бързо — саркастично подхвърли Тен.