Извън закона
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сия Борисова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Извън закона». Краткое содержание книги:
Не бе нужно да се тревожа. Тен е като цяла армия. Кеш беше прав. Някой го е научил да играе твърдо и да не си поплюва. Чудя се кой, къде и какво ли е струвало…
Вратата на пикапа се отвори. Тен сложи затворения кашон с артефактите на седалката до Даяна и скочи в кабината. Даяна се възхити от мъжествената му грация, както и от очерталите се под мократа риза мускули. Ако искаше, той можеше да я победи с лекота, тъй като бе по-силен от Стив; а в края на краищата Стив се бе оказал твърде силен за нея.
Даяна мрачно се отърси от мислите за миналото, което не бе състояние да промени, нито да забрави. Можеше само да приеме случилото се и да възобнови клетвата си, че никога повече няма да попадне в ситуация, когато някой мъж ще реши, че има право да вземе от нея нещо, което не желае да му даде.
— Не се тревожи — каза Тен.
— Моля? — Даяна го изгледа уплашено, чудейки се дали не е прочел мислите й.
— С артефактите всичко е наред. Милт може да е аматьор в боя, но разбира от опаковане на съдове. Нищо не се е загубило.
— С изключение на историята.
Сложил ръка на ключа, Тен се извърна към Даяна. Не разбираше какво има предвид тя.
— За археолога истинската стойност на артефактите се състои в това да види как точно са свързани те един с друг на място — обясни младата жена. — Ако не бъдат фотографирани там, където са намерени, те не могат да ни разкажат почти нищо.
— За един учен, може би. Но за мен само видът на артефактите, тяхната форма и дизайн, съзнанието, че са изработени от народ и култура, която е живяла и загинала и която никога повече няма да бъде възродена… — Тен сви рамене. — Готов съм да воювам за едно такова парченце. И съм го правил неведнъж.
Тен отново я изненада. Не бе очаквала от един лаик да разбере интелектуалното и емоционално очарование на късчетата от миналото. Отговорът му я извади от равновесие, остави я да се люшка между дълбоко вкоренения си страх от мъжете и също толкова силното си желание да се сближи с изтъкания от противоречия и загадки мъж, наречен Тенеси Блекторн.
Тен подкара пикапа по хлъзгавите шисти и се насочи обратно към голямата ниша, която служеше за базов лагер. Докато разтоварят оборудването, разгънат спалните чували в двата противоположни края на широкото място под издатината и се преоблекат в сухи дрехи зад платнения параван, поставен именно за такива извънредни обстоятелства, дъждът понамаля.
Отначало нито Даяна, нито Тен забелязаха подобрението във времето. Двамата се въртяха около кътчето за сортиране, което дипломантите бяха подредили. Номерираните кашони съдържаха чирепи, събрани от определени места на разкопките. Отделните парчета също бяха номерирани според мястото, на което бяха открити. Който имаше време и желание, беше добре дошъл да се опита да подреди тримерните пъзели, преди да бъдат откарани в старата къща в ранчото.
Тен демонстрира забележително умение във възстановяването на артефактите от разпръснатите счупени парченца. Всъщност доста пъти Даяна остана поразена от лекотата, с която той бръкваше в един кашон, сетне в друг и сглобяваше двете парченца. Имаше нещо свръхестествено в начина, по който ръцете му сглобяваха късчетата история. Бе изцяло съсредоточен в задачата, тъй че разговорът бе излишен и Даяна изпита облекчение. Скоро тя също започна да сглобява парченца, навеждаше се над Тен, за да бръкне в някой кашон, подхвърляше нещо за сива шарка с три черни ленти и остър ъгъл до нащърбена шарка с крива линия и отчупено парченце от едната страна. Тен отвръщаше с подобни фрази, от време на време й подаваше някой парченце, което отговаряше на описанието й. След половин час Даяна забрави напълно, че се намира с мъж в усамотен каньон. Забрави да се страхува, че може да каже или направи нещо, което да събуди у Тен увереността, че тя го желае сексуално въпреки възраженията, които би могла да направи срещу авансите му. За първи път от години й бе приятно да бъде в компанията на мъж, на друг зрял човек, с когото би могла да се чувства спокойна.
Когато най-сетне дъждът спря напълно, Даяна се изправи, протегна схванатите си крака и отиде до входа на нишата, за да погледа току-що измитата земя. Макар руините да не се виждаха оттук, обзе я радостно вълнение. Преди стотици години анасази са гледали същата земя, вдъхвали са същия аромат на мокра пръст и пинии, наблюдавали са бляскавата красота на слънчевите лъчи, уловени в милион капчици, висящи от игличките и клоните, както и на гладкото лице на самата скала. В този момент тя и анасази бяха едно.
Именно това искаше да улови в илюстрациите си — приемствеността на живота, на човешкия опит, приемствеността, която съществуваше през вековете, независимо от външните различия на отделните култури.