Извън закона
- Автор: Лоуэлл Элизабет
- Серия: MacKenzie-Blackthorn #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Сия Борисова
- Жанр: Исторические любовные романы
Электронная книга - «Извън закона». Краткое содержание книги:
— Отивам при разкопките — рече Даяна и грабна раницата си.
Тен вдигна поглед от чирепите, които сглобяваше.
— Ще дойда веднага щом номерирам тези парчета. Не се качвай по стълбите, докато не изсъхнат. И се ограничи до онази част от руините, където има мрежа. Част от отломките са нестабилни, а при някои стени положението е още по-лошо.
— Не се тревожи. Няма да проучвам нищо сама. Твърде голяма част от тези руини представляват капани, готови да хлопнат. С анасази никога не знаеш дали земята не е таванът на подземен храм. Докато не дойдат повече хора, ще се придържам към добре отъпканите пътеки.
Продължителният изпитателен поглед увери Тен, че Даяна говори сериозно. Той кимна.
— Благодаря.
— За какво?
— Задето не оспори предложенията ми.
— Нямам нищо против здравия разум. Освен това ти си шеф на обекта. Ако твоите „предложения“ не ми харесват, значи нямам късмет, нали? Ще наложиш нарежданията си, по какъвто начин сметнеш за добре.
Тен си помисли дали да не смекчи нещата, сетне сви рамене. Даяна беше права и съзнанието за това, щеше да спести доста неприятности.
— Това ми е работата.
— Ще го запомня.
Това си беше чистата истина. Щеше да го запомни. Мисълта да се опълчи срещу „предложенията“ на Тен бе наистина страховита. Той притежаваше силата да наложи волята си, и двамата прекрасно знаеха това. Нещо повече. От баща си и годеника си бе научила, че възраженията на една жена нямат никакво значение за мъжа, чието физическо превъзходство е житейска истина.
— Ако чуеш три изсвирвания с клаксона или три изстрела с пушка, това означава, връщай се бързо — добави Тен.
Даяна кимна, погледна часовника си и отвърна:
— Ще се върна преди залез.
— Постарай се да го сториш. — Той вдигна две парченца срещу слънчевата светлина, струяща в нишата, намръщи се и остави едното, сетне допълни: — Само глупак или крадец на антики би се мотал из руините след мръкване.
Даяна не си даде труда да отговори. Тен и без това не я слушаше. Бе вдигнал друго парче към светлината и сравняваше ръбчетата. Явно съвпадаха, тъй като той кимна одобрително и записа нещо от вътрешната страна на парченцата. След като бъдеха почистени, щяха да бъдат залепени, ала оборудването за тази операция се намираше в старата къща в ранчото.
Извън нишата земята бе влажна и блестеше от дъжда. Мимолетните водопади, образували изящни дантелени воали по скалите, вече бяха намалели до сребристи поточета. Преди да излезе навън Даяна хвърли поглед към Тен, ала установи, че е изцяло погълнат от триизмерния си пъзел. Би трябвало да изпитва облекчение заради безмълвното доказателство, че няма да се наложи да отблъсква нежелани аванси от страна на Тен. Съвсем очевидно бе, че не тя е центърът на мъжкото му внимание.
Ала Даяна не изпитваше облекчение. Беше леко раздразнена от лекотата, с която мъжът бе забравил напълно за нея.
Обезпокоена от откритието, тя прогони тази мисъл и се съсредоточи върху все по-неравния терен щом започна изкачването от дъното на каньон Септембър към подножието на стръмните скали, следвайки отпечатъците от автомобилни гуми, които дъждът все още не бе отмил.
Лятна гръмотевица отекна в каньона Септембър, последвана от ухаещ на дъжд порив на вятъра, който накара пиниите да изстенат. От мястото, където бе паркиран джипът, руините сякаш канеха посетители. Порутените стени бяха грубо набраздени от времето и падащата мазилка. Някои бяха високи едва до глезена, други се издигаха до седем метра и половина, виждаха се кедровите греди, подпирали някога подовете. Кедрите, защитени от камък, оставаха яки и твърди. Оголените греди се износваха бавно като самия камък.
Даяна приложи един трик, на който я бе научил стар археолог — разфокусира поглед, докато се взираше в руините. Подробностите се размазаха и избледняха, останаха видими само основните контури, тежест и маса, симетрия и равновесие, неуловимата употреба сила и противосила, които трябва да се зародят в човешкото съзнание, преди да бъдат изградени, тъй като не съществуват в природата. Високата стена с Т-образните врати вече не приличаше на комин с порутени тухли, храмовете без покриви вече не приличаха на твърде широки кладенци. Връзката между покрив, етаж и таван, геометрията на жилището, се виждаше по-ясно с нефокусиран поглед.
Археологът, проучил пръв каньона Септембър, бе предположил, че в нишата са се помещавали между деветнайсет и двайсет и шест стаи, включително неизменните кръгли храмове. Височината на постройката варираше от метър до три етажа, в зависимост от височината на самата ниша.