Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Когато мракът спусна черния си воал върху смълчаната джунгла, Агхур пръв застана на стража извън колибата, въоръжен до зъби. Кучето лежеше в краката му с очи, вперени на юг. До полунощ никакъв индиец не се появи нито на реката, нито в джунглата, но кучето на няколко пъти се бе изправило да души въздуха, явно неспокойно. Може би предчувствуваше нещо необичайно, може би близостта на човек или животно.
Агхур се канеше да събуди Камамури, за да го замести, когато ГГунтхи се разлая.
— Я, виж ти! — възкликна изненадан индиецът. — Какво значи това? х
Кучето лаеше към реката, което означаваше, че там става нещо. В същото време тигърът се появи на прага на колибата и издаде глухо ръмжене.
— Камамури! — извика Агхур и посегна към оръжията. Махаратът, който спеше само с едно око, притича веднага.
— Какво става? — попита.
— Нашите животни са чули нещо и са неспокойни.
— Ти чу ли някакъв шум?
— Абсолютно нищо.
— Дръж кучето и да чуем. Изведнъж откъм реката се чу вик:
— Помощ! Помощ!… Кучето се разлая като бясно.
— Помощ!… — повтори същият глас.
— Камамури, някой се дави! — каза Агхур.
— Сигурно.
— Не можем да не му се притечем на помощ.
— Но не знаем кой е.
— Няма значение, да тичаме!
— Да заредим оръжието и да сме готови. Не се знае какво може да се случи. Ти, Дарма, остани тук и разкъсай всеки, който се осмели да се доближи.
Тигърът изглежда го разбра, защото се сви, готов да скочи върху първия, който се появи. Двамата индийци се затичаха към брега, предхождани от Пунтхи, който продължаваше да лае, и се вгледаха в реката, черна като от мастило.
— Виждаш ли нещо? — попита Камамури другаря си, който се бе навел над течението.
— Да, струва ми се, че виждам нещо, което идва насам.
— Човек ли е?
— Повече изглежда на дънер.
— Кой вика там? — викна Камамури.
— Спасете ме! — отвърна слаб глас.
— Можете ли да стигнете до брега? — попита Агхур. Отговорът бе само един тих стон. Не трябваше да се колебаят: удавникът бе на края на силите си и можеше всеки миг да потъне. Двамата другари скочиха в лодката и бързо се насочиха към него. Скоро видяха, че тъмният предмет, който плуваше по течението беше дънер, за който се бе вкопчил човек. Мигом стигнаха до него и протегнаха ръце към давещия се, който отчаяно се залови за тях.
— Спасете ме!… — заекна повторно той и се остави да го поставят на дъното на лодката.
Двамата индийци се наведоха над него и взеха да го разглеждат с любопитство. Беше мъж от тяхната раса, истински бенгалец, много висок, с тъмен цвят на кожата, необикновено слаб, но изразена мускулатура, явен белег за скрита сила. Тук-там по лицето му имаше синини, а тясно прилепналата туника около тялото му бе опръскана с кръв.
— Ранен ли си? — попита го Камамури.
Мъжът спря на него очите си, които блестяха странно.
— Изглежда.
— Дрехата ти е окървавена. Дай да видим.
— Дреболия — рече оня и сложи ръце на гърдите си, а се страхуваше да се разгърди. — Ударих главата си в този дънер и носът ми се разкърви.
— От къде идваш?
— От Калкута.
— Как се казваш?
— Манчади — отвърна бенгалецът, като се тресеше целия зъбите му тракаха. — Кой живее по тези места? — попита той с нескрит ужас.
— ТремалНаик, ловецът от Черната джунгла — отвърна Камамури.
Манчади отново се разтрепери.
— Жесток човек — заекна той.
Агхур и махаратът се спогледаха изненадани.
— Ти си луд — каза му Ахур.
— Луд ли? Не знаеш ли, че неговите хора ме преследваха сякаш съм тигър.
— Така ли? Тогава не е зле да научиш, че ние сме другарите на ТремалНаик.
Бенгалецът се изправи и уплашено се огледа.
— Вие!… Загубен съм.
Хвана се за ръба на лодката с явното намерени да се хвърли в реката, но Камамури успя да го улови и да го застави да седне.
— Обясни ми причината на този страх — каза му заплашително. — Ние не причиняваме зло никому, но те предупреждавам, че ако не говориш ясно ще ти пръсна черепа с приклада на пушката си.
— Искате да ме убиете! — изхленчи Манчади.
— Да, ако не ни обясниш Какво правиш тук?
— Беден индиец съм и преживявам от лов. Един капитан от Сипаи ми обеща сто рупии за една тигрова кожа и аз дойдох тук с намерението да намеря подходящ тигър.
— Разказвай по-нататък.
— Снощи пристигнах на противоположния бряг на Мангал и се притаих в джунглата. Няколко часа по-късно срещу мен се нахвърлиха няколко души и почувствувах, че около врата ми се затяга ласо…
— Аха! — възкликнаха двамата индийци. — Ласо ли каза?