Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Погледът на ТремалНаик блесна мрачно и ноктите на ръцете се впиха в земята. Явно, беше разбрал.
— Успокой се, господарю. Сега ще намеря някои треви, които ще ти помогнат, а след четири-пет дни ще те заведа в колибата, за да оздравееш напълно.
Като му нареди да запази тишина и пълна неподвижност, верният Камамури разрови тревата на тридесет-четиридесет крачки наоколо, за да се увери, че няма отровни змии, след което се отдалечи пълзешком. Не след дълго откри няколко малки бурена юма, или както народът ги нарича „змийски език“, чийто сок е ценен балсам за рани. Набра наръч стръкове и се готвеше да тръгне обратно, но само след няколко крачки спря и сложи ръка на пистолега. Беше му се сторило, че мярна някаква черна сянка да се промъква Тихо между тръстиките; имаше повече формата на животно, отколкото на човешко същество. Задуши многократно въздуха и ясно усети миризмата на дивия звяр. „Внимавай, Камамури — каза си, — наблизо ни се навърта тигър.“ Сложи между зъбите си дългия нож и смело тръгна към езерцето, оглеждайки се зорко. Очакваше всеки миг да се натъкне на жестокото месоядно, но нищо не се изпречи на пътя, докато стигне посред дърветата.
ТремалНаик беше на предишното си място и изглеждаше задрямал, което зарадва смелия махарат. Сложи до себе си карабината и пистолетите, за да са му под ръка. сдъвка тревите, колкото и да бяха горчиви, и ги постави на раната.
— Така е добре — каза, като потъркваше доволно ръце. — Утре господарят ще бъде по-добре и ще можем да се преместим от това място, което не ми се струва много сигурно. След няколко часа ония бандити ще идат в джунглата и като не намерят трупа, ще почнат да ни търсят. Не трябва да се оставяме да ни хванат така глупаво…
Едно страшно мяукане, типично за тигрите, един страшен рев прекъсна фразата му. Обърна бързо глава и неволно протегна ръка към оръжията. Там, на петнадесет крачки, видя огромен царски тигър, свит и готов за скок, който бе втренчил в него двете си светещи очи, които хвърляха синкавостоманени отблясъци.
VIII. Една ужасна нощ
При бойния рев на звяра ТремалНаик веднага се събуди с рязко движение, сякаш търсеше верния си нож. Умиращият се бе оживил като войник, който чува тръбата за атака.
— Камамури… — промълви с Огромно усилие.
— Не мърдай, господарю! — каза махаратът, който не сваляше очи от звяра, свит за скок
— Тигъ-рът… — повтори раненият
— Остави на мен. Лежи си спокойно и не се безпокои за мен. Махаратът бе стиснал пистолета и го бе насочил към тьгъра, но не стреля от страх, че не ще успее да го убие намясто, а от друга страна — да не привлече вниманието на неприятелите. Както личеше, тигърът се колебаеше да нападне, смутен от блестящата цев на пистолета. Удари няколко пъти хълбоците си с опашка, както постъпват ядосаните котки, измяука втори път, по-силно, после почна да отстъпва, повдигайки чимове трева и пръст със страшните си нокти, без да откъсва очи от махаратът, който издържа докрай на този поглед.
— Кама…мури… тигъ..ръг! — заекна отново ТремалНаик, като се опита да се повдигне.
— Отива си, господарю. Не смее да нападне ловеца от Черната джунгла и неговия махарат. Стой спокойно, всичко ще бъде наред.
Изведнъж тигърът се изправи, наостри уши, сякаш искаше да долови някакъв далечен шум, издаде трето, глухо мяукане, обърна се и изчезна в джунглата, като остави зад себе си познатата миризма на диво животно.
Камамури също се бе изправил, обзет от силно безпокойство.
— Кой може да е изплашил тигъра? — попита се, разтревожен. — Сигурно някой се приближава.
Обърна се към дърветата и огледа джунглата, която отстоеше на стотина крачки, но не видя никого. Побърза да се върне край ТремалНаик, който се бе отпуснал на леглото си от листа.
— Ти…гъ…рът…? — попита със слаб глас.
— Изчезна, господарю — отвърна махаратът, прикривайки, неспокойствието си. — Спи и не мисли за нищо.
Раненият издаде глухо стенание.
— Ада! — промълви.
— Какво каза, господарю?
— Ах, колко беше красива…
— Какво? Кой е бил красив?
— Убийци… Отвлякоха я… но… — Стисна яростно устни и заби нокти в земята. — Ада! — повтори.
„Бълнува“ — помисли си махаратът.
— Да, отвлякоха я — продължи раненият. — Но ще я намеря, о, да, ще я открия!
— Не говори, господарю, защото могат да ни чуят. ТремалНаик размаха ръце, обърна очи и остана неподвижен, като умрял.
— Спи — каза Камамури. — По-добре, така поне бълнуванията му няма да издадат присъствието ни. А сега да сме нащрек, защото тигърът може да ни дебне.