Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
ТремалНаик избухна в смях, който покруси махарата до дъното на душата му.
— Успокой се, господарю! — замоли го Камамури, който чуваше стъпките на носорога наблизо в джунглата.
Бълнуващият го погледна с полуотворени очи и продължи с още по-висок глас:
— Беше нощ, тъмна нощ, аз слизах отгоре, а под мене блуждаеше видението. Чух да се разлива благовонието по земята. Защо обожаваш тази жестока богиня? Не ме ли обичаш?… Ти се усмихваш, но аз потръпвам. Ти знаеш колко те обича ловецът от Черната джунгла. Да не би да имам съперник? Тежко му!… Внимавай, убийците приближават… те се усмихват, подиграват се и се заканват… Махайте се, убийци, махайте се! Те хвърлят ласата си, ах, ето ги… Камамури! Камамури, те ме душат!
Раненият седна, очите му бяха изцъклени, на устатата му бе излязла пяна. Той насочваше юмрук към махарата и крещеше:
— Ти ли искаш да ме удушиш? Камамури, дай ми пиеiолетите да му пръсна черепа.
— Господарю, господарю… — заекна махаратът.
— Ах, ти не познаваш тези хора, Камамури. Те искат да ме удушат. Помощ! Пом…
Махарагът запуши устата му с ръка и го натисна да легне. Раненият се дърпаше бясно и ръмжеше като звяр.
— Помощ! — викна отново
Откъм дърветата се чу силно грухтене. Треперящ от уплаха, махаратът видя триъгълната муцуна на носорога да се подава сред стеблата Реши, че това е краят.
— Велики Шива! — възкликна, като грабна бързо карабината си.
Носорогът ги погледна втренчено с малките си очи, но повече изненадан, отколкото ядосан. Нямаше за губене нито миг. Това му учудване нямаше да трае дълго. Махаратът, добил смелост от надвисналата опасност, насочи карабината, прицели се в едно от очите и стреля, но куршумът не улучи и се сплеска в челото на носорога, който сведе глава и насочи рога си, готов за нападение. Краят на двамата индийци вече бе сигурен, още няколко мига и щяха да изпитат участта на тигъра. За щастие Камамури още не бе загубил хладнокръвието си Като видя, че животното още е на крака, хвърли излишното оръжие, грабна ТремалНаик на ръце и изтича към езерцето, скочи в него и затъна до рамене. Междувременно носорогът бе тръгнал в атака. С няколко скока преодоля разстоянието и тежко цопна във водата, като вдигна облак от пръски и пяна. Ужасен, Камамури се опита да влезе по-навътре, но не успя. Краката му бяха в плен на гъстата тиня, така че всяко усилие бе излишно. Почти задушен, нещастникът, треперящ и б. ден, нададе сърцераздирателен вик:
— Помощ! Умирам!
Зад себе си чуваше грухтенето на животното, видя го да се мята наляво и надясно, като цепеше водата с рога си; поради голямата си тежест то бе затънало до корема в подвижните пясъци по дъното
— Помощ! — повтори махаратът, като се стараеше да държи господаря си извън водата.
Далечен лай отговори на отчаяния му зов. Камамури трепна не един път бе чувал този лай. В ума му блесна радостна надежда.
— Пунтхи!… — викна той.
Едно черно, голямо и силно куче изскочи от гъстата тръстика и се затича към малкото езеро, като лаеше силно. Кучето, което пристигаше тъй навреме, беше верният Пунтхи; то се хвърли срещу носорога и се опита да захапе едното му ухо. Почти в същото време се чу гласът на Агхур.
— Дръж се, Камамури! — викна смелото момче. — Идвам!
С един скок бенгалецът прескочи гъсталака, изчезна сред тръстиките и се появи отново на брега на езерцето. Бързо зареди пушката си, клекна на коляно и стреля срещу носорога, който ударен в мозъка, падна на една страна и изчезна наполовина във водата.
— Не мърдай, Камамури — продължи опитният ловец — Сега ще ти се притека на помощ. . но какво му е на господаря?… Да не би да е ранен?
— Не говори, а действувай, Агхур; в джунглата бродят врагове — каза махаратът, който още трепереше.
Бенгалецът бързо разви въжето, което опасваше кръста му и хвърли единия му край на Камамури, който здраво го хвана.
Агхур събра всичките си сили и започна да тегли. Камамури усети, че се отделя от ония лепкави пясъци и скоро стъпи на брега.
— Е, какво се е случило? — попита нетърпеливо Агхур, който не сваляше очи от ТремалНаик.
— Проболи са го с кама.
— Кой?
— Същите, които убиха Хурти.
— Кога… Къде?
— Ще ти разкажа по-късно. Побързай да направиш една носилка и да тръгваме, преследват ни.