Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Агхур не чака да му го повторят, извади ножа си, отсече шест-седем клона и ги привърза със здраво въже. Над тази носилка; постла листа, след което заедно с Камамури внимателно вдигнаха господаря си, вече дошъл на себе си, и го поставиха отгоре.
— Да тръгваме и никакви приказки — каза Камамури. — Имаш ли лодка?
— Да, заседнала е в пясъка — отвърна Агхур.
— Заредени ли са пистолетите ти?
— И двата.
— Тогава напред и дръж очите си отворени.
— Дебнат ли ни?
— Предполагам.
Двамата индийци вдигнаха носилката и предвождани от кучето, поеха по една пътечка посред джунглата. За петнадесет минути стигнаха до реката и зърнаха лодката. Когато се качваха на нея Пунтхи излая.
— Млък, Пунтхи! — каза му Камамури, докато хващаше веслата.
Вместо да се подчини, кучето сложи лапи на борда на лодката и взе да лае още по-силно. Явно, нещо силно го тревожеше. Двамата индийци погледнаха към джунглата, но нищо не видяха. Все пак Пунтхи трябва да е доловил нещо. Сложиха пистолетите до себе си, хванаха се за веслата и почнаха да изкачват течението на реката. Не бяха изминали и триста лакътя, когато кучето отново яростно залая.
— Стой, не мърдай! — викна един властен глас. Камамури се обърна и в дясната му ръка се появи пистолет.
На брега, на същото място, откъдето бяха тръгнали стоеше огромен индиец с ласо в едната си ръка и кама в другата.
— Стой! — повтори той
Вместо отговор, Камамури стреля. Индиецът се преви, размаха ръце и изчезна сред храстите.
— Греби, греби. Агхур! — викна махаратът.
Докато лодката цепеше водите, насочвайки се към плаващото гробище, откъм бреговете на прокълнатия остров до тях долетя глас, изпълнен със закана:
— Пак ще се видим!…
IX. Манчади
На изток бе почнало да се зазорява, когато лодката стигна бреговете на Черната джунгла.
Изглеждаше, че нищо не се бе случило в отсъствието на ловците. Колибата си стоеше сред тръстиките, а отгоре й бяха кацнали няколко големи, грозни щъркели, които тук наричаха аргила. Те стояха на дългите си, жълтеникави крака, а опитоменият и верен тигър Дарма се въртеше наоколо.
— Добре, ония проклетници не са ни посещавали — прошепна Камамури. — Дарма! — повика след това тигъра.
При това повикване тигърът спря, вдигна глава, впи в лодката зелените си очи и се хвърли към брега с глухо ръмжене.
Камамури и Агхур побързаха да изтеглят лодката и занесоха господаря си в колибата, като го настаниха в удобен хамак. Тигърът и кучето останаха вън да пазят.
— Прегледай раната, Агхур — каза Камамури. Бенгалецът свали превръзката и внимателно разгледа гърдите на нещастния ТремалНаик. По челото му се образува бръчка.
— Сериозно е — каза. — Камата вероятно е влязла до дръжката.
— Ще оздравее ли?
— Надявам се. Но защо са искали да го убият?
— Трудно е да ти отговоря. Ти знаеш, че господарят искаше да види отново своята женавидение.
— Да, така беше казал.
— Щом стигнахме на острова, си науми да открие онова създание. Изглежда знаеше къде се намира, защото ми заповяда да се върна в колибата и тръгна сам. Двадесет и четири часа по-късно го намерих в джунглата, потънал в кръв. Бяха го пронизали с нож.
— Кой?
— Хората, които обитават острова и вероятно пазят онази жена.
— С каква цел?
— Все още не знам.
— Ти видя ли тези същества?
— Със собствените си очи.
— Хора ли са, или духове?
— Мисля, че са хора; дори ми хвърлиха ласо на врата, за да ме удушат, а аз убих двама-трима от тях. Ако бяха духове нямаше да умрат.
— Странно — прошепна Агхур, замислен. — И какво правят онези хора? Защо убиват всеки, който слезе на техния бряг?
— Не знам, Агхур. Знам само, че са ужасни хора и почитат някакво божество, което изисква жертви.
— Страхуваш ли се, Камамури?
— Имам всички основания за това.
— Мислиш ли, че ще се появят в Черната джунгла?
— Възможно е, Агхур; онзи човек извика: „ще се видим отново!“
— Толкова по-зле за тях. Тигърът няма да им позволи да приближат.
— Знам, но все пак да бъдем нащрек. Ти мисли да излекуваш господаря, а аз ще се заема с тях.
Камамури се върна при ТремалНаик, за да наложи отново раната му с лечебни треви, а Агхур седна пред колибата до тигъра и кучето, сгушени край него.
Денят мина без произшествия. ТремалНаик получи още няколко пристъпа на треска с бълнувания, през които на няколко пъти произнесе името на Ада — нещастната девойка, която бе оставил беззащитна в ръцете на ония ужасни фанатици. Но скоро се унесе в сън, който продължи до залез. Макар двамата индийци да горяха от желание да го разпитат, за да узнаят нещо повече за ония, които го бяха промушили с нож, счетоха, че е правилно да се въздържат, за да не го уморяват.