Тайните на Черната джунгла
- Автор: Сальгари Эмилио
- Серия: i pirati della malesia #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Божан Христов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Тайните на Черната джунгла». Краткое содержание книги:
Седна и кръстоса крака по турски, постави карабината на колената си, сложи в устата си една топчица бетел, за да не заспи и зачака търпеливо зората. Минаха няколко часа без нищо да се случи. Никакъв рев на тигър, съскане на змия или вой на чакал не нарушиха тишината, която цареше в тайнствената джунгла. Само от време на време зловонен полъх, изпълнен със заразни изпарения, минаваше над тръстиките и ги свеждаше с леко шумолене.
Вече бе минало три часа, когато някакво силно изсвирване наруши тишината. Махаратът наостри уши, изненадан. Тайнственото изсвирване се повтори съвсем наблизо.
— Това не е тигър — промълви Камамури. — Какво друго може да ни заплашва?
Зареди карабината и запълзя към дърветата без да вдига шум. На тридесет крачки от него се задаваше едно голямо животно, дълго не по-малко от три метра и едро като бик. Кожата му бе на едри грапавини, главата му леко триъгълна, ушите големи, а над ноздрите му — голям, дълъг рог.
Камамури веднага разбра с какъв неприятел щеше да има работа и сърцето му замря от страх.
— Носорог! — възкликна с немощен глас. — Загубени сме! Дори не вдигна карабината си, защото знаеше, че куршумът щеше да се сплеска в тази дебела като гьон кожа и по-твърда от стоманена броня. Единственото уязвимо място на чудовището беше окото, но страхът, че няма да улучи и само ще го раздразни, му подсказа да стои мирно, с надежда че няма да бъде открит. Носорогът изглеждаше в плен на видимо раздразнение, нещо което често се случва с това грубо и тъпо животно. То се нахвърляше изведнъж като подлудяло, с изненадваща пъргавина за огромната си, телесна маса и се забавляваше да чупи и мачка тръстиките, като си отваряше широка просека в джунглата. От време на време спираше и дишаше тежко, въргаляше се по земята като глиган и размахваше късите си крака из въздуха, или забиваше в коренищата своя рог. Камамури не дишаше, за да не привлече вниманието на грозния звяр; по лицето му се стичаше пот от напрежението и стискаше до болка карабината толкова излишна, колко го и всеки дървен прът. Беше го страх животното да не приближи към малкото езеро и открие ТремалНаик.
Остана така известно време, после допълзя до господаря си. Първата му грижа беше да накъса малко трева и изцяло да покрие ранения, после се оттегли до един голям баниян заедно с оръжията си.
„Повече от това не мога да направя нищо — каза си. — При всички случаи ще посрещна нахалника с огъня на всичките си цеви.“
Носорогът продължаваше да подскача в джунглата. Земята потрепваше под тежестта му, тръстиките пращяха и дъхът му се чуваше като свирнята на зурла.
Неочаквано Камамури чу мяукането на тигъра. Бързо се хвърли към малкото езеро, като се оглеждаше страхливо. На дървото, което преди малко бе оставил, видя тигъра, покачен на един от клоните. Очите му хвърляха искри, а ноктите му лющеха кората на дървото. Насочи веднага пушката си към звяра, който уплашено скочи долу и изтича в джунглата, но се намери пред носорога.
Двете страшни животни се изгледаха продължително. Тигърът, който изглежда знаеше, че нищо няма да спечели от една схватка с четвъртития великан, се опита да побегне, но не му достигна време: носорогът бе надал бойния си вик. Наведе глава, показвайки острия си рог и бясно се затича към тигъра, като ядосано размахваше късата си опашка.
Сблъсъкът бе ужасен. Тигърът просто литна във въздуха и падна на гърба на носорога, който от своя страна се затъркаля по земята, принуждавайки врага си да го остави.
— Браво, носороже! — промълви Камамури.
Двамата противници светкавично се бяха окопитили и налетяха един срещу друг. Второто нападение не бе щастливо за тигъра. Рогът на носорога разцепи гърдите му и го отметна няколко метра встрани. Той стана и кадо ревеше от болка и яд, отново се хвърли, оставайки зад себе си вади от кръв Носорогът не го изчака дори да стъпи на земята. С трети удар на страшното си оръжие го изтърбуши, метна го на земята и почна да го тъпче с крака, като го превърна в купчина от кървяща маса и изпочупени кости.
Всичко това стана за няколко мига. Доволен, носорогът издаде дватри пъти глухото си изсвиркване, след което отново навлезе в джунглата да опустошава тръстики, недалеч от езерцето. Неговото оттегляне дойде навреме, защото ТремалНаик, обзет от силна треска, се бе събудил и викаше Камамури. Камамури побърза да стигне до господаря си и да разчисти тревите, които го закриваха.
— Тихо! — каза, слагайки пръст на устните си. — Ако ни чуе, загубени сме.
Но ТремалНаик, в плен на треската, размахваше ръце и брътвеше неразбираеми слова.
— Ада… Ада! — викаше той с широко разтворени очи. — Къде си. Дево на пагодата?… Ах, спомням си… Да, в полунощ те дойдоха, въоръжени, много срещу един, но не ме е страх от тях. Ада, аз съм ловецът от Черната джунгла, силен съм, много силен. Видях човека, който те е осъдил, грозен… и мене искаше да удуши. Но защо тези хора носят змия на гърдите си? Змии с глава на жена. Не ме е страх от гях. Аз, ТремалНаик не се страхувам от никого…