Случаят с палтото от визон
- Автор: Гарднер Эрл Стенли
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Венкова-Радева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Случаят с палтото от визон». Краткое содержание книги:
— Какво стана с него? — заинтересува се Мейсън.
— Задържа се в павилиона към два месеца, след което го продаде на друг един, с досие в полицията. Той започна да организира незаконни залагания и ние толкова бързо го пипнахме, че дори не успя да разбере откъде му е дошло.
— И нито помен от Седжуик?
— Нито помен.
— Предполагам, че имаш нещо наум — каза Мейсън.
— Снощи станала онази бъркотия в ресторанта на Албърг — продължи Траг. — Една от келнерките се Уплашила и избягала през задния вход. Някой я заплашил с пистолет. Тя обаче не реагирала по очаквания начин. Не се качила в колата. Изпищяла и се втурнала към ъгъла. Понякога стават странни неща в този живот. Някой държи пистолет, което е символ на власт. Обикновеният човек ужасно се страхува от пистолети. Той поглежда в голямото черно дуло, вижда наредените около цилиндъра страшни куршуми и краката му се подкосяват… Но колкото повече работиш с пистолети, толкова по-ясно ти става, че не оръжието е опасно, а човекът зад него. Някои хора могат да стрелят, други — не. Повечето от тези, които носят оръжие, не биха могли да улучат от пет метра мишена с човешки ръст, без да спрат и внимателно да се прицелят, а дори и тогава може да пропуснат. За да стреляш с пистолет само по усет, се иска голяма практика.
— Разказвай нататък — подкани го Мейсън.
— Оня зад волана не съобразил, че отворената врата стеснява твърде мишената му. Не улучил с първия изстрел. Не очаквал, че ще му се наложи да стреля отново. Щом келнерката се втурнала напред, тя се оказала извън обсега на куршумите му. Шофьорът натиснал газта и рязко подкарал, за да я настигне, при което дясната врата се хлопнала. Той стрелял повторно, но според разказите на очевидци това станало точно в мига, в който дясната врата се затворила и куршумът минал през нея. Момичето изпищяло и излетяло на кръстовището, незасегнато от изстрелите. Блъснала го кола. Входът на уличката се задръстил от спрялото движение и зяпащите пешеходци. Въоръженият шофьор явно не бил вчерашен. Не е лесна работа да караш на заден ход с голяма скорост. В уличката нямало къде да обърне колата. Бил хванат в капан. Трябвало бързо да се измъкне. Можел да изостави колата и да се смеси с пешеходците, но поради някакви съображения не посмял да го направи. Включил на заден и с най-голямата възможна скорост се измъкнал.
— Вие ли го установихте? — попита Мейсън.
— Да — отвърна Траг. — Няколко свидетели видели колата да тръгва назад. Те предположили, че шофьорът маневрира, но той набрал скорост. Движел се по права линия, без клатушкане и кривене. Знаеш какво означава, Мейсън. Човекът е бил професионалист. Обикновен шофьор не умее да кара така. Само конто е натрупал пра шика на полицейска кола, или е бил обучен да пренася незаконно алкохол или наркотици, би могъл да го направи. Това е част от занаята им — да карат бясно по тесни улички и сред натоварено движение.
— Добре — съгласи се Мейсън. — А сега да преминем към развръзката.
— Развръзката е, че ти ме помоли да ти направя специална услуга и да се погрижа онази жена да бъди настанена в частна болница. Направих го. Там тя имаше по-добра възможност да избяга. И избяга. Духна, изпари се.
— Аз ли съм отговорен за това? — попита Мейсън.
— Проклет да съм, ако знам — въздъхна Траг. — Чакай да стигна до кулминацията.
— Каква е кулминацията?
— След бягството естествено беше да се позаинтересуваме от нея. Случаят беше в пътнотранспортния отдел. Оттам са ходили в ресторанта на Морис Албърг. Задали са въпроси. Албърг не се опитвал да я прикрива, но определено не знаел много за тази жена. Не бил разговорлив.