Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
- Автор: Кан Джеймс
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:
— Индиана! — сърдито извика тя, обръщайки се към организатора на целия този противен заговор. — Защо отстъпваш? Какво ти каза онова дете през нощта?
Той реши да не й обръща повече внимание. Слоновете тежко пристъпяха покрай групичките тъжни хора на пътя. В една от тях очите му зърнаха старейшината и шамана, които допряха длани до челата си и поздравиха кервана.
Придвижваха се бавно, но равномерно. Хълмовете на хоризонта ставаха все по-ясни и близки. И тук земята беше бедна, но все пак не тъй опустошена като околностите на селото. Появи се висока трева, сред която тук-там се мъдреха нискостеблени дръвчета. Дребни бозайници притичваха през пътеката и изчезваха в избуялата трева.
Дребосъка непрекъснато откриваше нещо ново у своето слонче. Фината пухкава козина върху главата му бе щръкнала, а кожата му беше груба и твърда навсякъде, с изключение на едно малко местенце под хоботчето, където бе мека и гладка като виме на крава. Откри, че като го почеше по кокалестите издутини над очите, слончето издава великолепни звуци, сякаш свири с рог. С тях му казваше, че по една случайност и то се казва Дребосък, но за разлика от момчето, пълното му име е Големия Дребосък.
Криво-ляво и Уили се справи със своето животно. С цената на няколко фрази, които трудно биха се вместили в понятието за изискан английски, разбира се. Крехкото примирие беше постигнато с взаимни отстъпки — Уили остави слона да крачи спокойно, а той се правеше, че не разбира епитетите, с които го кичеше тя.
Около обед слънцето напече безмилостно. Движеха се през далеч по-плодородна местност, осеяна със смокинови горички и тучни полянки, сред които ромоляха бистри поточета. Настъпи жега и задуха.
Уили сведе очи към облеклото си с неприкрито отвращение. Все още беше облечена в измачканата официална риза на Инди, цялата оплескана с петна от пот и кал. Изпитваше усещането, че панталона му всеки момент ще се разцепи по шевовете, а бялото му сако бе усукано около кръста й. Как е възможно да падне толкова низко? С какво е заслужила подобна участ? Погледна златистата рокля с пайети в ръцете си и горчиво въздъхна. Времето, когато беше наистина блестяща дама, й се стори тъй далечно.
Изведнъж потръпна и се стегна. Стига, Уили, стига вече! Всичко, което е необходимо на една истинска дама, е съответното самочувствие. Не виждам причина да не бъда такава дори и на гърба на това проклето животно!
Бръкна в скритото джобче на прекрасната някога рокля и извади шишенце скъп френски парфюм. Разкърши рамене и ръсна няколко капчици зад ушите си, та малко да заприлича на дама.
Скоро стана ясно, че не само Уили страда от жегата. От нея очевидно се измъчваше и гигантът под краката й. С присъщата си щедрост тя се наведе и изля малко парфюм зад ушите на слона.
— Ти май повече имаш нужда от него — промърмори Уили. Но вонята на животното беше толкова силна, че тя направи гримаса и изля половината от съдържанието на шишенцето върху гърба му.
Слонът се раздразни. Извъртя хобота си назад, за да подуши странния аромат, после изрева, обзет от нескрито отвращение.
— От какво си недоволен? — искрено се учуди Уили. — Та това е най-страхотният парфюм!
Слонът унило простена и продължи да крачи напред.
Инди дремеше върху гърба на своето животно почти през цялото време, докато Дребосъка беше подел един безкраен разговор със своя по-едър адаш. Надвечер околността отново се промени и керванът навлезе в джунглата.
Тук природата беше съвсем различна, с щедра и буйна растителност. Дърветата бяха високи, а листата им — толкова гъсти, че образуваха зелен покрив, сред който слънчевите лъчи трудно си пробиваха път. Сред огромните каучукови дървета, окичени с лиани, въздухът трептеше златистозелен. До дебелите стволове се издигаха стройни палми и върби, дръвчета с екзотични плодове и буйни храсти.
Пътеката едва се забелязваше и на водачите често се налагаше да махнат от нея някой пречупен клон или пък да отсекат пипалата на жилавите лиани.
В гората ечаха всевъзможни звуци. Никога в живота си Уили не беше чувала тъй различни и съвсем непознати за ушите й съчетания — цвъртене, грачене, ръмжене, писукане, чуруликане. При някои от звуците тя неволно подскачаше и настръхваше от ужас. Ето, иззад отсрещния храсталак някакво животно издаде протяжен предсмъртен вопъл. Не можеше да бъде друго! Тя тихо изруга и стисна още по-здраво поводите на слона. Понякога е просто невъзможно да се държиш като дама!
Но това съвсем не беше така за едно малко момче. Дребосъка възприемаше всичко наоколо като част от прекрасна нова игра, създадена специално за него. Държеше се ту като владетел на това пищно царство, ту като малко бездомно кученце. Час по час се обръщаше да види къде е Инди, тъй като нито за секунда не забравяше, че е негов единствен телохранител.