Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас) - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)

Электронная книга - «Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)». Краткое содержание книги:

Индиана Джоунс и храмът на обречените (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)
1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 74
Перейти на страницу:

В небето затрещяха гръмотевици, пробляснаха ослепителни светкавици, но не заваля. За Дребосъка това беше лошо знамение. То означаваше, че Лей-Кун (Бог на гръмотевиците) и Тиен-Му (Майка на светкавиците) са влезли в безплодно пререкание, от което не може да се очаква нищо добро. Лей-Кун е отвратително грозен — с човка на кукумявка и нокти на хищник на синкавото си човешко тяло. Той се крие в облаците и щом някой дръзне да се приближи до него, удря големия си тъпан с дървен чук. Тиен-Му прави светкавици с помощта на своите две огледала. От време на време, според настроението си, тя обръща някое от тях към Лей-Кун, за да се огледа и види колко е грозен. В такива случаи тъпанът му трещи с ужасна сила. Но от кавгата на древните божества не се получи нищо, не капна капчица дъжд.

Дребосъка отправи официално послание до Небесното министерство на гръмотевиците и бурите, настоявайки за намесата на някой по-авторитетен бог.

Препирнята най-сетне престана, но Дребосъка продължи да бъде нащрек.

Очите му се спряха на някакъв плод, който примамваше от надвесен над пътеката клон; той се изправи внимателно на гърба на слончето и посегна да го откъсне. Потърка кръглото топче между палеца и показалеца си и разкърши китка. Лефти Гроув.

— Ще дойдеш с мен в Америка и ще ти намерим работа в цирка — беше му казал той. — Искаш, нали?

Откакто беше гледал филма на Чарли Чаплин за цирка, Дребосъка мечтаеше да стане фокусник.

Хоботът на малкото слонче се изви назад, дръпна плода от ръката на Дребосъка и го пъхна в устата под него със звучно примляскване. С това действие слончето показа, че и то харесва филма.

Стигнаха до брега на плитко поточе. Сайну извика нещо на Инди и той кимна. Водачът се обърна и поведе кервана нагоре срещу течението. На двайсетина метра по-нататък до ушите на момчето долетя странен звук, идващ от върховете на дърветата.

— Инди, виж! — викна Дребосъка. Инди и Уили вдигнаха глави към рояка птици, които затулваха с широки криле небето.

— Какви са огромни! — възхити им се Уили.

Сайну каза нещо на Инди и професорът пак кимна в знак на съгласие.

— Това не са птици — поясни Индиана. — Това са големи прилепи.

Дребосъка потръпна. Беше гледал „Дракула“ два пъти и отлично знаеше какво представляват прилепите.

Уили инстинктивно се сниши към гърба на слона. За съжаление това доведе до нови неприятни усещания за обонянието й. Направи гримаса и промърмори:

— Скъпи, тази тропическа горещина доста наврежда на твоята привлекателност.

После изля остатъка от парфюма върху врата на животното.

Ефектът беше моментален. Ето го ароматът на цивилизацията, събуждащ спомени за кабарета и богати покровители, за красиви дрехи и копринени възглавници. Сърцето на Уили запя от радост. С прилепи или без тях, тя е жива! Отвори уста и гората се огласи от жизнерадостната й песен:

В стари времена грях бе да се зърне дори част от чорап. Днес вече всичко приемаш, човече!

Инди изненадано я погледна, после се засмя. Изведнъж и на него му се прииска да запее, макар че не знаеше нито една песен, а гласът му трудно можеше да се нарече приятен. Въпреки това махна с ръка и забоботи:

О, искам своя дом, където бизонът тръби, където играят антилопи и сърни.

Според Дребосъка това си беше чиста истерия. Всеки реве с пълен глас любимата си песен и изобщо не слуша околните! Реши, че е време и той да се включи:

Златно слънце изгрява и с лъчите си огрява зелените гори и прекрасния град Шанхай.

Уили прие предизвикателството и гласът й се разнесе надалеч из притихналата гора:

Някогашните добри поети днес пишат проза с едносрични думи. Днес вече всичко приемаш, човече!
Искам своя дом, там, където тишина трепти и небето е кристално чисто.
О, аз обичам град Шанхай, обичам слънцето над него.
Днес светът е полудял. Днес светът е чер и бял. Днес нощта е вече ден.
Дом, мой свиден дом.

Тук Дребосъка се присъедини към Инди, тъй като и той харесваше тази песен:

където играят антилопи и сърни.

Но за разлика от професора, момчето пееше на китайски.

Така се придвижваха през джунглата, възседнали необичайните си возила — пееха с пълни гърди и се радваха на огромното щастие да са живи в този прекрасен свят.

Но всичко това дойде прекалено много за слона на Уили. Примирил се с отвратителната смрад зад ушите си, той не можа да понесе и странните звуци над главата си, закова се на място и потопи хобот във водите на поточето. Засмука петдесетина литра вода, изви хобота си и обля Уили със силна струя.

1 ... 19 20 21 22 23 24 25 26 27 ... 74
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)