Дневникът на Бриджет Джоунс
- Автор: Филдинг Хелен
- Серия: Бриджет Джоунс #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Дневникът на Бриджет Джоунс». Краткое содержание книги:
5 ч. следобед. Ха ха. Много ми е гот. Доволна от себе си. След работа проведохме кризисно заседание на високо равнище в „Кафе Руж“ с Шарън, Джуд и Том, които поголовно останаха много доволни от развитието на нещата с Даниел, всеки един убеден, че съм се вслушала в неговия съвет. Освен това Джуд беше чула по радиото, че до началото на новото хилядолетие една трета от всички домакинства ще са неженени и следователно ще докажем най-сетне, че вече не сме трагични неудачници. Шарън се изсмя:
— Едно на всеки три? По-скоро девет от десет!
Шарън твърди, че мъжете, с изключение на присъстващите (т. е. Том), са тъй катастрофално изостанали в развитието си, че в скоро време жените ще си ги развъждат като домашни любимци за секс и по тази причина тези домакинства няма да се броят за двучленни, тъй като мъжете ще бъдат държани отвън в кучешки колиби. Така или иначе, усещам прилив на нови сили. Страхотно! Я да взема да почета „Ответ“ на Сюзан Фалуди.
5 ч. през нощта. О, Боже, много съм нещастна във връзка с Даниел. Обичам го.
15 март, сряда
56,5 кг, алкохолни единици 5 (позор: сатанинска пикоч), цигари 14 (сатанинска трева — ще ги откажа на рождения си ден), калории 1795.
Хмфп! Събудих се крайно раздразнена. На всичкото отгоре ми остават само две седмици до рождения ден, когато ще трябва да отворя очи пред факта, че се е търкулнала още една година, през която всички освен мен са мутирали в Самодоволни женени и са наплодили деца наляво и надясно, и печелят стотици хиляди паунди, и са си направили пътечки във всички области на живота, докато аз се нося без компас и гадже през дисфункционални връзки и професионален застой. Ловя се, че постоянно изследвам лицето си в огледалото за бръчки и разлиствам с треперещи пръсти списанията, за да видя кой на колко години е в отчаяно търсене на кому да подражавам (Джейн Сиймор, дето игра главната роля в „Доктор Куин“, е на 42!), отпъждайки насадения от памтивека страх, че един ден ще се събудя на трийсет и няколко години и внезапно, без предупреждение, ще се видя в торбеста, немачкаема крепонена рокля с пазарска чанта, студено къдрена на ситно коса и разпадащо се пред очите ми лице като при специалните ефекти в киното и край. Опитвам се да мисля съсредоточено за Джоана Лъмли и Сюзан Сарандън.
Освен това се притеснявам за това как да празнувам рождения си ден. Размерите на апартамента и на банковата сметка изключват същинския купон. Да дам вечеря? Но в такъв случай ще прекарам деня в слугинаж и ще намразя гостите си още преди да са се появили. Бихме могли да излезем някъде на ресторант, но пък няма да ми е удобно да накарам всеки да си плати. Би било егоистично да карам хората да прекарат скъпа и скучна вечер само и само аз да отпразнувам рождения си ден — а от друга страна, нямам възможност да платя за всички. О, Господи! Какво да правя? Ще ми се да не съм се раждала, а да съм цъфнала на този свят непорочно — подобно, но не идентично на Исус. Тогава нямаше да се налага да имам рожден ден. Съчувствам на Исус относно неудобството, което неизбежно усеща, или би трябвало да усеща, задето вече две хиляди години налага на голяма част от човечеството да честват рождения му ден.
Полунощ. Хрумна ми нещо жестоко във връзка с рождения ден. Ще поканя народа на коктейли, може би „Манхатъни“. Ще се изживявам като подобие на светска домакиня, а ако някой пожелае след това да ходи на вечеря, нека върви. Като си помисля обаче, представа си нямам какво представлява коктейл „Манхатън“. Може обаче да купя книга за коктейли. Само дето едва ли ще го сторя.
16 март, четвъртък
57,5 кг, алкохолни единици 2, цигари 3 (мн. добре), калории 2140 (но предимно плодове), минути, прекарани в съставяне на списък с гостите за рождения ден, 237 (кофти).
Аз Шарън
Джуд Гадника Ричард
Том Джером (ъх)
[-Майкъл-]
Магда Джереми
Саймън
Ребека Мартин Убийствената Скука
Уони Козмо
Джоана
Даниел? Пърпетуа? (пфу) и Хюго?
О, не! О, не. Какво ще правя?
17 март, петък
Обадих се на Том, който много мъдро ми каза:
— Това е твоят рожден ден и трябва да поканиш само и единствено онези хора, които желаеш да поканиш. Така че ще поканя само:
Шарън
Джуд
Том
Магда и Джереми и сама ще сготвя великолепна вечеря за всички. Обадих се пак на Том да му съобщя намеренията си и той каза:
— Ами Джером?
— Какво?
— Ами Джером?
— Мислех си, както се разбрахме, да поканя само когото аз... — замлъкнах, давайки си сметка, че ако кажа „искам“, това ще рече, че не „искам“, т. е. не „харесвам“ Томовото непоносимо, претенциозно гадже.