Смъртта идва като завършек
- Автор: Кристи Агата
- Язык: болгарский
- Переводчик: Людмил Димитров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта идва като завършек». Краткое содержание книги:
Когато Хенет излезе от стаята, старицата каза:
— Тук се мъти пакост, подушвам я. Сатипи, ти си инициаторката на всичко това. Внимавай, както се мислиш за много умна, да не попаднеш в ръцете на Нофрет. — Тя се облегна назад и затвори очи. — Предупредих ви. Сега вървете.
— Били сме подвластни на Нофрет, как не! — подигра се Сатипи, поклащайки глава, когато се отправиха към езерото. — Еза е толкова одъртяла, че й идват странни мисли в главата. Ние държим Нофрет в наша власт! Няма да й направим нищо, което да може да бъде докладвано. Но мисля, да, аз мисля, че тя много скоро ще съжалява, задето изобщо някога е дошла тук.
— Ти си жестока, жестока… — извика Ренизенб.
Сатипи я погледна развеселена.
— Не се преструвай, че обичаш Нофрет!
— Не се преструвам. Но ти говориш толкова… толкова отмъстително!
— Мисля за децата си. И за Яхмос! Не съм нито хрисима, нито пък търпя обиди. И аз имам честолюбие. Ще извия врата на тази жена с най-голямо удоволствие. За съжаление не е толкова просто. Не бива да разгневим Имхотеп. Мисля обаче, че накрая все нещо ще успее.
II
Писмото пристигна мълниеносно.
Смаяни, безмълвни, Яхмос, Собек и Ипи се втренчиха в Хори, когато зачете думите от папирусовия свитък.
„Не казах ли на Яхмос, че ще го държа отговорен, ако с моята наложница стане някоя беда? Както през целия ти живот, аз съм против теб и ти си против мен! Няма да живея с теб в една къща, докато не започнеш да зачиташ моята наложница Нофрет! Повече не си син от плътта ми. Нито Собек и Ипи са синове от плътта ми. Всеки е тормозил наложницата ми. Това е засвидетелствано от Камени и Хенет. Ще ви изгоня от къщата си — всичките! Досега ви издържах. Отсега нататък преставам да ви издържам!“
Хори спря замалко, после продължи:
„Слугата на Ка, Имхотеп, се обръща към Хори. Ти, който си ми бил верен, как си в живота, сигурността и здравето си? Предай привет на майка ми Еза и на дъщеря ми Ренизенб, поздрави и Хенет. Внимателно се грижи за работите ми, докато пристигна, и гледай да бъдат подготвени делата, чрез които Нофрет ще раздели с мен цялата собственост като моя съпруга. Нито Яхмос, нито Собек ще ми бъдат съдружници, нито пък ще ги издържам и това е наказанието им, задето са тормозили моята наложница! Дръж здраво всичко, докато дойда. Лошо е, когато домочадието на един мъж прави злини на наложницата му. Що се отнася до Ипи, нека да има предвид, че ако и той причинява обиди на моята наложница, също ще го отстраня от къщата си.“
Цареше мъртва тишина; после Собек скочи побеснял.
— Как така? Какво е чул баща ми? Кой му е донесъл тези лъжи? Ще търпим ли това? Той не може току-така да ни лиши от наследство и да даде всичко на своята наложница!
Хори каза меко:
— Това ще предизвика неблагоприятни коментари, няма да се приеме като правилна постъпка, но по закон е негово право. Може да го урежда по какъвто си иска начин.
— Тя го е омагьосала — тази черна, ехидна змия, тя му е пратила тези писания!
Яхмос промърмори, въпреки че се беше втрещил:
— Не е за вярване… това не може да е истина.
— Баща ми е луд… луд! — викна Ипи. — Обръща се дори против мен заради тази жена!
Хори каза примирително:
— Имхотеп скоро ще се върне — така пише. Дотогава гневът му може да е стихнал; едва ли възнамерява в действителност да направи всичко, което казва.
Разнесе се кратък недоволен смях — смееше се Сатипи. Тя стоеше и ги гледаше от вратата за женските помещения.
— Значи да се съгласим, така ли, препочтени Хори? Ще видим тази работа!
Яхмос бавно попита:
— Какво ни остава?
— Какво ли? — Сатипи повиши глас, почти кресна: — Какво тече във вените на всички ви? Мляко ли? Ясно ми е, че Яхмос не е мъж! Но ти, Собек, нямаш ли лек за тази болка? Един нож в сърцето и момичето няма да ни притеснява повече.
— Сатипи! — извика Яхмос. — Баща ми никога няма да ни прости!
— Така си мислиш. Казвам ти, мъртвата наложница не е същата като живата! Веднъж да умре, сърцето на баща ти ще се завърне при неговите синове и техните деца. И освен това откъде ще научи как е умряла? Можем да кажем, че я е ужилил скорпион! Решаваме ли да сторим това, или не?
Яхмос каза бавно:
— Баща ми ще научи! Хенет ще му каже.
Сатипи се изсмя истерично.
— Благоразумният ми Яхмос! Внимателният, предпазливият ми Яхмос! Вече ти ще се грижиш за децата и ще вършиш женската работа в къщи. Сехмет да ми е на помощ! Омъжих се за мъж, който не е никакъв мъж. А ти, Собек, като се изтъкваше толкова, къде е твоята смелост, твоята решителност? Кълна се в Ра, аз съм по-добрият мъж от вас.
Тя се обърна и си тръгна.
Кайт, която беше застанала зад нея, пристъпи крачка напред и каза с плътния си, разтърсващ глас: