Вихър от мечове [A Storm of Swords - bg]

Наложи се да продължи близо половин миля по брега, докато намери място, където й се стори, че има брод. Но кобилата нагази във водата доста неохотно. Реката, каквото и да й беше името, течеше кафява и бърза, а в най-дълбокото по средата на коритото водата стигна до корема на животното. Ботушите на Аря се напълниха с вода, но тя все пак успя да излезе на отсрещния бряг. Чу плясъци отзад и боязливото цвилене на една от кобилите. „Тръгнаха все пак. Добре.“ Обърна се и загледа как момчетата се борят с бързея. Най-сетне излязоха при нея, целите мокри.

— Не е Тризъбеца — каза тя. — Сигурна съм.

Следващата река се оказа по-плитка и по-лесна за преминаване. Тя също не беше Тризъбеца и никой не се опита да спори, като им каза, че трябва да я преминат.

По здрач спряха, та конете да отпочинат, и похапнаха хляб и сирене.

— Мокър съм и ми е студено — оплака се Горещата баница. — Вече сме много далеко от Харънхъл, сигурен съм. Можем да си напалим огън…

— Не! — казаха в един глас Аря и Джендри. Горещата баница трепереше. Аря изгледа Джендри накриво. „Каза го с мен, както Джон в Зимен хребет.“ Джон Сняг й липсваше най-много от братята й.

— Не можем ли да поспим поне? — примоли се Горещата баница. — Толкова се уморих, Ари, и задникът ми се натърти. Май са ми излезли мехури.

— Ако те хванат, ще ти излязат повече — каза тя. — Трябва да продължим. Никакво спиране.

— Но вече е тъмно, а и луната не се вижда.

— Качвай се на коня.

Аря бавно продължи напред, но скоро усети, че умората притиска и нея. Имаше нужда от сън не по-малко от Баницата, но не смееше да спре. Ако заспяха, можеха да се събудят обкръжени от Варго Хоут, Шагуел Шута, Верния Урсвик, Рордж, Хапката, септон Ът и всички останали негови чудовища.

Но след още малко движението на кобилата й подейства толкова успокоително, като бебешка люлка, че Аря усети как клепачите й натежават. Притвори ги само за миг и отново ги отвори широко, стресната. „Не мога да заспя — изкрещя си тя наум, — не мога, не мога!“ Срита кобилата и подкара в тръс. Но нито тя, нито конят можеха да издържат на скоростта и само след няколко мига отново тръгнаха в бавен ход, а след още няколко очите й отново се затвориха. Този път не се отвориха толкова бързо.

А когато се отвориха, тя видя, че кобилата е спряла и поска туфа трева, а Джендри я разтърсва за рамото.

— Заспа — каза й той.

— Само да ми отпочинат очите.

— Доста си почиваха. Конят ти обикаляше в кръг, но чак когато спря, разбрах, че си заспала. Горещата баница също закъса: набута се в един клон, падна и така се развика, че би трябвало да го чуеш. Но и това не можа да те събуди. Трябва да спреш и да поспиш.

— Мога да продължа, докато и вие можете. — Тя се прозя.

— Лъжеш — каза й той. — Продължавай, ако си толкова глупава, но аз спирам. Поемам първия пост. Ти поспи.

— А Горещата баница?

Джендри й посочи. Горещата баница вече беше свит на кълбо под наметалото си върху постеля от мокри листа и тихо похъркваше. В юмрука си стискаше голямо парче сирене, но изглежда, беше заспал между хапките.