Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)
- Автор: Филби Ким
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитър Ненчев
- Жанр: Биографии и мемуары
Электронная книга - «Моята тайна война (Спомени на съветския разузнавач)». Краткое содержание книги:
„Това издание запазва основната канава на повествованието публикувано преди години на Запад и в някои социалистически страни.“ (Из предговора на О. Кедров към съветското издание от 1980 година.)
Събраната от агентите информация попада направо или по околни пътища в местната резидентура на СИС, която е завербувала тези агенти. Там сътрудниците на СИС, прикрити под дипломатически длъжности, предварително оценяват тази информация по отношение на нейната достоверност и важност. Ако информацията се прецени като интересна, със съответните коментари я изпращат в Лондон. Обикновено информацията се изпраща по каналите за дипломатическа свръзка, тоест по радиото или чрез дипломатическата поща, в зависимост от това, дали е спешна или не. По времето, за което говоря, за ръководителя на резидентурата на СИС за прикритие още широко се използуваше довоенното прикритие — длъжността на завеждащ отдела за паспортния контрол на посолството, — макар че още тогава това прикритие изглеждаше твърде прозрачно. Служителят, заемащ тази длъжност, имаше законно право да разпитва хората, искащи визи, а както е известно, един въпрос винаги може да предизвика следващия. Обаче това прикритие скоро стана известно на всички. В една от следващите глави ще се спра на много по-късни форми на маскировка.
Структурата на СИС в Лондон се изграждаше върху разпределението на задълженията: едни подразделения събираха информация, други я анализираха и я оценяваха. Тези, които събираха информацията, бяха длъжни да я представят отначало за обективно старателно проучване, след което материалът се изпращаше в едно или друго държавно учреждение. В съответствие с този принцип службата се разделяше на две групи секции: G (Джи) и секции, разпращащи информацията. Секциите G ръководеха резидентурите в чужбина и упражняваха контрол над техните операции. Всяка секция отговаряше за определен географски район. Една водеше Испания и Португалия, друга — Близкия Изток, трета — Далечния Изток и т.н. Секциите, разпращащи информацията, даваха оценка на получените разузнавателни сведения и ги изпращаха на заинтересованите държавни учреждения. След това тези секции препращаха оценките на държавните учреждения и своето собствено заключение за материалите в секции G.
Секциите, разпращащи информацията, се разделяха не по териториалния признак, а според съдържанието на информацията. Едни от тях се занимаваха с политически въпроси, други — с военни, военноморски, икономически и с различна друга информация.
Пета секция в коята бях аз, в много отношения заемаше особено положение. По наименование тя беше секция, разпределяща материалите, и се занимаваше с контраразузнаването. Но докато аналогичните секции имаха работа с такива обикновени държавни учреждения като Министерството на външните работи, Адмиралтейството и други, чиято осведоменост за секретните операции беше ограничена, главният клиент на пета секция бе МИ-5, самата тя представляваща секретна организация. Би могло да се предполага, че това обстоятелство ще съдействува за взаимно разбиране и тясно сътрудничество. В действителност положението беше тъкмо обратното и едва към края на войната между тези две организации бе постигнато известно съгласуване. Това печално положение отчасти се дължеше на обстоятелства от личен характер и се усложняваше от военновременната обстановка, да не говорим за военната истерия. Но имаше и друга причина: коренното различие в мненията относно разграничаване сферата на дейността на двете организации. МИ-5 твърдеше, че кон-траразузнаването е неделимо и че затова МИ-5 има право върху цялата информация на пета секция. Каугил, говорейки от името на пета секция, отхвърляше това разбиране, като заявяваше, че МИ-5 има право на тази информация, която непосредствено се отнася до сигурността на британската територия. При това Каугил смяташе, че единствено той има правото да решава имат ли едни или други сведения отношение към сигурността на Англия. Той твърдеше, и то съвсем искрено, че МИ-5 има намерение да създаде собствена организация за контраразузнаване извън страната. А МИ-5 от своя страна подозираше, че Каугил под предлог за секретността на източниците на СИС отклонява от тях важна информация. Тези разпри не веднъж ме поставяха в неловко положение, тъй като моите симпатии в този спор бяха обикновено на страната на МИ-5. За да избягна излишни усложнения, не рядко ми се налагаше да предавам информация на МИ-5 устно.
Тази нездрава обстановка донякъде обуславяше втората особеност на пета секция. През първия период на войната изискванията на военните министерства към СИС бяха много големи и винаги срочни. Влиятелните хора в СИС смятаха настъпателното разузнаване за единствено сериозната форма на разузнаване във военно време. В резултат на това резидентурите на СИС в чужбина все повече и повече съсредоточаваха вниманието си към събиране на информация, необходима само за въоръжените сили, като сведения за придвижването на войскови части, за съсредоточаване на военноморски сили, за военновъздушния потенциал, въоръжението и т.н. Контраразузнаването изпитваше недостиг от средства и МИ-5 основателно се оплакваше не само от това, че пета секция укрива някои сведения, но и от това, че СИС изобщо събира малко информация, необходима за контраразузнаването. Каугил не можеше да отхвърли това обвинение — самият той чувствуваше неговата основателност, но не беше по неговите сили да пренасочи част от средствата на СИС за целите на контраразузнаването. Каугил предпочете да забиколи съществуващия ред и да насочи своите специалисти в задграничните резидентури. Формално тези сътрудници се водеха под общото ръководство и контрол на секциите G, но поради голямата претрупаност на тези секции всекидневните си инструкции сътрудниците получаваха непосредствено от пета секция. За Испания и Португалия отговаряше някой си Фенуик, бивш търговец на петролни продукти. След като помърмори, той се съгласи да командирова в Мадрид, Лисабон, Гибралтар и Танжер нашите специалисти по контраразузнаването, а след няколко седмици практически забрави за тях. Всичко вървеше добре, аз от време на време правех на Фенуик посещения на вежливост, а понякога (казано с неговите думи) заедно „дъвчехме пържоли“. Скоро пета секция, която беше задължена да разпределя информацията, фактически си присвои някои функции на секция G. Тя се превърна в хибрид, който другите подразделения на СИС гледаха накриво. Но това положение бе съвсем изгодно за Каугил, тъй като му даваше възможност за сетен път да потвърждава, че контраразузнаването е изкуство, достъпно само за надарения и изискващо голям ум, какъвто нямат обикновените сътрудници на разузнаването. По такъв начин Каугил се предпази от вътрешни критики в СИС. За съжаление, той ие се ползуваше със същото уважение от страна на МИ-5.