Смъртта на Некроманта
- Автор: Уелс Марта
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Панайотова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Смъртта на Некроманта». Краткое содержание книги:
МАРТА УЕЛС е родена във Форт Уърт, Тексас и получава бакалавърската си степен по антропология от Университета „А&М“ в Тексас. Авторка е на два предишни романа, „Град от кости“ и „Огненият елемент“. Живее със съпруга си в Колидж Стейшън, Тексас
— четиридесет и седем — изрече с огромно задоволство Кюзар. — Какво прави това, петдесет хиляди златни рояла?
Той извади едно кюлче и го подаде на Мадлин.
Тя го взе и ръката и пропадна от неочакваната тежест.
— Не съобразих, че е толкова тежко.
— Искам да платиш на всички премията, както се разбрахме — каза Никола.
На близката маса имаше нов брой на Преглед на деня, който привличаше погледа му неудържимо. Той го взе и прегледа заглавията.
— Днес ли? — попита Кюзар. — Преди да сме приключили?
— Тяхната част от работата приключи.
Кюзар се поколеба, поглеждайки ту Никола, който се беше зачел във вестника, ту Мадлин, която се усмихваше загадъчно и претегляше на ръка кюлчето. Той попита:
— Това да не е от онези неща, които не бих желал да знам и които, след като съм научил, още повече не бих желал да съм узнавал?
Никола отгърна вестника на нова страница и не отговори. Мадлин подаде обратно кюлчето на Кюзар и изрече с известна доза съжаление:
— Ами най-вероятно, да.
— Откъде взе това, Кюзар?
— Вестничето ли? Жена ми го донесе.
Мадам Кюзар готвеше по обед за мъжете, които работеха в склада и всеки ден идваше да почиства офисите. Беше важно съседите да виждат, че Мадам Кюзар работи, за да имат обяснение за щедрите средства, отиващи за прехраната и облеклото на нея самата и на всички малки Кюзарчета.
— Какво има? — попита Мадлин.
— Намерили в реката труп. Заседнал при вратите на шлюзовете.
Кюзар изсумтя.
— И какво толкова е станало, че чак да пишат статия? Всеки ден се случва.
— Не е ли изчезналото момиче, от което се интересуваше Арисилд? — запита намръщено Мадлин.
— Не, не е тя. Някакъв младеж. Още не е идентифициран.
— И… ?
— И, — Никола зачете на глас — Трагичното събитие привлякло вниманието, когато пазачите на портите забелязали близо до водната порта сияние във всички цветове на дъгата. Когато стигнали до мястото, сиянието изчезнало. След последвалото претърсване открили трупа на младежа.
— Сияние във всички цветове ли? — сбърчи вежди Мадлин. — Напомня ти за вчера вечерта. Онази гадост по сакото ти.
— Каква гадост? — попита Кюзар.
— Когато ме нападна в подземието, съществото остави следи по дрехата ми — обясни замислено Никола. — След като се махнах от светлината на факлите, на тъмно в каретата, сиянието се виждаше съвсем ясно.
Мадлин стана и взе вестника.
— Когато стигнали до мястото, сиянието изчезнало — измърмори — Това е станало миналата нощ. Естествено, носили са фенери.
— Струва си да се провери — каза Никола, взе пак вестника и го сгъна. — Ти нямаше някакви планове за следобеда, нали?
— Понякога ти се чудя. — каза Мадлин. Кожата на главата я сърбеше под шапката.
— Какво искаш да кажеш? — Никола звучеше искрено изненадан.
Стояха в един подземен коридор в моргата на Кръстовището на Светците, пред обкована с желязо врата, която водеше към по-долните нива и той току-що беше позвънил, за да им отворят. Никола беше облечен в скромен тъмен костюм, с невисок цилиндър и наметнато на плещите палто, изглед заимстван от хората със свободни професии. Беше си сложил очила, а Мадлин бе прошарила косата и брадата му с помощта на театрален макияж. Носеше и хирургическа чанта. Мадлин бе облечена в семпла черна рокля и бяла престилка и беше прибрала косата си под бяла касинка. С помощта на грим умело беше променила издължените черти на лицето си и сега то изглеждаше мършаво и изнурено, а големите й тъмни очи изглеждаха по-тесни. Подът на помещението беше мокър и мръсен, мазилката се ронеше и миришеше на карбол.
— Искам да кажа, че си готов на какво ли не, заради едното любопитство.
— Опитвам се да изградя основа за хипотеза.
— Любопитен си.
— Казах ти.
Мадлин въздъхна и си помисли, че едва ли постъпва правилно като не изказва истинските си възражения. Не че беше опасно да идват тук точно по този начин; Никола умееше да се превъплъщава в най-различни роли, а тя имаше доверие на гримовете си и на личния си артистичен талант. Но си представяше и по-добри начини за прекарване на следобедите, които не се състояха в това да оглежда трупове на удавени младежи. Точно сега започваха репетициите в Елегант, припомни си, след което се опита да прогони тази мисъл.Откъм тежката врата се чу звук на вдигащи се резета, след което им отвори някакъв мъж с оредяла кестенява коса и престилка върху костюма. Той изрече:
— А-а, Доктор…?
— Доктор Руа и моята медицинска сестра.
Мадлин направи лек реверанс, забила поглед в земята. Мъжът не й обърна никакво внимание, обичайно отношение на повечето лекари към медицинските сестри, поради която причина тази дегизировка бе толкова сполучлива, че я правеше почти неодушевен предмет или част от мебелировката. Той каза: