Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
Прекара следващите три месеца в опити да го намери отново. Настроението му ставаше все по-мрачно и по-мрачно и след четвъртата седмица Муфти започна да го заобикаля отдалече. Едва когато две от телата в товарния отсек започнаха да се вмирисват, той разбра, че или трябва да кацне някъде съвсем скоро, или ще загуби цялата печалба от последната си експедиция.
Колебанията му продължиха още ден-два. Надяваше се, противно на всякаква логика, че може отново да се натъкне на съществото, но накрая избра курс към Лодин IX — най-големият транспортен център в този сектор.
Докато системата на Лодин се увеличаваше върху екраните, той продължаваше да мисли за Звездопрах. Този път бе съумял да се промъкне наистина близко до него, толкова близко, че едва ли не можеше да протегне ръка и да го докосне. Но въпреки това, въпреки трудностите и загубеното време, единственото с което се връщаше бе поредната доза вкус на смърт, усещането, че е споделил нещо толкова странно и гротескно, толкова призрачно и фантастично, че никой разумен човек не би пожелал отново да го изпита. Нито Чака с неговата бликаща страст към живота, нито Моряка с жаждата му за неизвестното, нито дори Лейн с абсолютната липса на емоции след четвърт век кръвопролитие.
Който въпреки това бе прекарал три месеца в преследване на едно странно, носещо се в пространството, пулсиращо създание. Лейн продължаваше да се пита защо, когато корабът му мина покрай доковете за зареждане с гориво и товаро-разтоварни работи и кацна на сухата изпепелена повърхност на Лодин IX.
ГЛАВА 9
Общото между Лодин IX и Северна Точка бе колкото между лазерно оръдие и прашка. Първият намек, че ставаше дума за планета от съвсем друг тип бяха орбиталните станции за зареждане: нито един от пограничните светове, на които имаше само търговски градове, не разполагаше със средствата или оборота необходими за изграждането на подобни сложни съоръжения и точно поради тази причина „Смъртоносен“, както и болшинството кораби обслужващи пограничните райони, бе построен, за да каца на планетите.
Но резервоарите за гориво бяха само едно от нещата, които говореха за нивото на цивилизацията на тази планета. Тя беше разделена на седемнайсет различни нации — нещо нечувано на търговските светове — всяка от които притежаваше от десет до петдесет града. Последното преброяване беше разкрило, че местното хуманоидно население говори на единайсет езика и може би двойно повече диалекти. Демокрация, република, монархия и диктатура съществуваха една до друга без видими разногласия. Расата на Човека бе построила квартали за провеждане на бизнес, както и такива за живот и днес представляваше четири процента от населението на Лодин IX.
Постройките на местните бяха… чужди. В тях не се забелязваше никаква логика. Там, където от една улица се очакваше да се разширява, тя просто изчезваше. Имаше едноетажни постройки, които бяха абсолютно прозрачни, както и небостъргачи, които бяха без прозорци. Не съществуваха квартали за делови живот. Огромни складове и производствени съоръжения изникваха в центъра на разбъркано застроените жилищни райони, които на свой ред се сливаха с космодруми и открити зоопаркове. И в центъра на този архитектурен миш-маш имаше голи петна, които никой никога не се бе главоболил да застроява. Булевардите се извиваха, свързвайки разнородни райони, минавайки често пъти през места, през които не се виждаше защо, а междувременно правителствени постройки и агенции оставаха без никаква връзка с останалите места, освен намиращата се между тях гола пустиня.
Лейн кацна със „Смъртоносен“ във Фрийпорт — човешка колония в покрайнините на Беларба и едновременно с това най-големият търговски център на планетата. Прекара остатъка от деня, търсейки връзки да транспортира стоката си. Беше преценил, че транспортирането на цял кораб консервирани тела ще му струва по-малко, отколкото онова, което щеше да плати на местните работници, за да одерат и препарират животните. Реши, че ще се наложи да се задържи на Лодин IX поне една седмица, докато пристигнат всичките му ваучери, затова тръгна да потърси подходящо жилище за останалата част от натрапения му престой тук.
Фрийпорт беше голямо поселище, в което намираха подслон почти 150 000 души и в резултат беше твърде специализирано, за да предложи пълното разнообразие на услугите, което бе по силите на бизнесмен като Чака. Лейн избра най-големия и най-впечатляващ хотел на града, който успя да намери, но след като разбра, че няма да му разрешат да вземе и Муфти със себе си в стаята, се спря на един по-малък, в който налагаха по-малко ограничения.