Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
Думата „ограничения“ беше шлагера на деня. Нито един лодинит не се допускаше в чертите на Фрийпорт без да е минал през невероятно сложна система за установяване на самоличността, на което лодинитите реагираха по същия начин, при това както по отношение на човешката раса, така и — макар и в по-слаба степен — към многобройните други колонии пришълци, които се бяха установили около Фрийпорт.
Съществуваше един сектор със странна форма, животът в който се развиваше в международна или още по-точно междупланетна атмосфера. Това беше своеобразна ничия земя между Фрийпорт и Беларба, където се намираха основно културни центрове, ресторанти и места за незаконна търговия. Говореше се, че тук човек може да си купи роб от почти всяка раса в Галактиката. Никой не възприемаше този слух насериозно, което без съмнение беше причината както слухът, така и породилата го практика да продължават да съществуват.
Понеже разполагаше с много време, Лейн реши да посети специфичните за този сектор места. Най-напред, както бе свикнал, тръгна из музеите.
Тук, в блестящи имитации на живот, бяха струпани стотици и стотици странни, екзотични същества, почти всички убити от хора като него, за да задоволят любопитството на другите, които нито искаха, нито смееха да тръгнат с него когато той се отправеше на лов зад границите на цивилизацията.
Първото нещо, на което погледът му се спря, бе совата-сатана: огромна, рогата, червеноока, със зъби щръкнали във всички посоки и наистина сатанинско изражение, тя бе майсторски препарирана, но беше ясно, че специалистът никога не бе виждал такова същество преди. Главата й беше наклонена под неестествен ъгъл, а краката й бяха напълно изпънати, което беше абсолютно нехарактерно за нея.
Другото, което го заинтригува, бе експозицията на водни животни и той спря пред двойка гмурци. Разгледа познатите му хоботи, през които тези създания изхвърляха вода под високо налягане и спря поглед на острите като бръсначи огромни перки и опашка, благодарение на които гмурците можеха да се движат изненадващо бързо във водата и да разсичат жертвата си на ленти. Гледаше ги и се питаше може ли да се нарече разумен човека, който бе готов да слезе на дъното на океана, за да ги убие.
И тогава видя малката табелка, надписана на осем от основните езици на Лодин IX, както и на езика на човеците и на канфорийски:
Хищници, обитаващи океаните на Пинайпс II, обикновено откривани на дълбочина над един километър. Тази двойка е убита от Никобар Лейн, от расата на Човека, през 4062 г. от Галактическата ера
Поклати глава изумен, чудейки се как, по дяволите, бе оживял след този лов.
Влезе в залата на разумните същества, където многобройни надписи предупреждаваха, че никой от експонатите не е бил убит от ловци, а всички са дарения на музея от родните светове на покойниците. Витрината за Човека беше празна, а онази за жителите на Лодин IX бе аранжирана в битова сцена, в която всички участници бяха облечени. Във всички други витрини — а те бяха над петдесет — съществата бяха или съблечени или подредени в странни и неудобни пози.
Продължи да се разхожда. Отвреме-навреме попадаше на празни витрини. На други места се провеждаше ремонт, но обикновено имаше табелки, деклариращи какво ще бъде изложено в най-скоро време на съответната витрина.
Накрая той стигна до огромна стъклена кутия, дълга почти шейсет метра и висока наполовината и вдигна поглед към табелката:
Запита се дали някой от музейните работници има макар и най-бегла представа за габаритите и естеството на това създание. Започна да осъзнава, че това е просто добило популярност прозвище, защото следваха четири празни кутии, всички по-малки по размер, запазени за Смъртоносец или някое от другите имена, под които то бе станало известно.
— Е, успех — прошепна той пожелание към онези, които щяха да се опитат да запълнят витрините. Усещайки, че вече е изморен от обиколката на музея, той излезе под палещото слънце и се отправи към галерията на изкуствата, която се намираше на около двеста метра по-надолу по налудничаво извиващата се улица, която се стесняваше и разширяваше дори по-често, отколкото се извиваше.
Таксидермията6 не се различаваше много в различните светове, но естетическите концепции бяха безкрайно различни. Лодинитите, например, не използваха бои, нито аналози на боята. Почти всичките им произведения на изкуството представляваха барелефи, не много абстрактни, но без никакво отношение към жизнения опит на Лейн. Естествените цветове бяха потискащи и трудни за възприемане, но това можеше да се очаква от една раса, способна да възприема само спектъра между жълто и синьо. Лейн се помота няколко минути, но накрая се разбра, че случаят е безнадежден и се отправи към онзи раздел на експозицията, в който се излагаше изкуството на Човека.
6
науката за препариране — Бел.пр.