Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
Превключи на ръчно управление и предпазливо потегли напред, фиксирайки прицела на вибратора върху Звездопрах. Съществото бавно започна да се оттегля и „Смъртоносен“ ускори ход.
Продължиха да се движат сред облака като привързани един за друг в продължение на няколко часа, разделени от все същите три хиляди километра и малко по малко усещането за ужас започна да го напуска. Половин ден по-късно съществото вече се бе отърсило напълно от страха си от Лейн и той се възползва от тази възможност, за да се приближи повече.
На хиляда километра усети, че съществото отново започва да изпитва безпокойство, а когато се доближи на триста километра, вече бе по-изплашен отколкото когато и да е било през живота ми. Откъсна поглед от екрана, за да погледне Муфти, който не усещаше нищо и това затвърди впечатлението му, че малкото животно или е напълно лишено от интелект или е напълно побъркано.
Насочи цялата си техника за наблюдение върху съществото с надеждата да научи нещо повече за вътрешната му структура. Без никакъв резултат. Създанието можеше да бъде разумно, но можеше и да не е. Можеше да има някакви аналози на вътрешни органи, подобни на тези при съществата от плът и кръв, но можеше и да няма. Очевидно бе, че притежаваше специален механизъм за придвижване в пространството, но нямаше никакви следи от него. Сензорите бяха напълно безполезни.
Лейн насочи лазерното си оръдие на дванайсет градуса над съществото и стреля. Звездопрах не излъчи някакъв по-особен страх или безпокойство и не промени курса си. Лейн стреля пак, после остави оръдието включено и започна да сваля лъча, докато той не пронизваше създанието точно в центъра. Никаква реакция.
Увеличи скоростта на „Смъртоносен“ и съществото увеличи своята, реагирайки толкова бързо, че разстоянието между тях едва ли се скъси с повече от сто метра. Натрапваше се извода, че има работа с емпат, който работеше в двете посоки.
Протегна ръка към вибратора. Ако съществото можеше да чете мислите му или поне емоциите му, сега трябваше да увеличи скоростта си… но нищо подобно не се случи и той бе принуден да повтори анализа си.
Но, разбира се, съобрази той веднага, нали не бе имал намерение да включва вибратора и вероятно съществото е усещало това. Единственият начин да разбере дали наистина то може да предугажда действията му бе наистина да открие огън.
Тръпка на възбуда мина през тялото му, когато осъзна, че точно това трябваше да направи. Пристегна се в креслото, запита се дали да не се погрижи и за Муфти, но реши, че няма смисъл и натисна спусъка.
Усещането бе също така силно както първия път когато преди няколко месеца бе стрелял по него. Мощна емоционална вълна се стовари върху него със силата на светкавица, отхвърли главата му назад и изпрати по крайниците му импулси на спазматичен тремор. Изпита чувство на съжаление, някакъв почти религиозен страх от неизвестното, нещо, което можеше да бъде аналог на болка — дълбоко, тъмно, тайнствено и абсолютно нечовешко. Почти толкова силно, макар и не в същата степен, бе чувството на шок и изненада.
Почти моментално свали ръка от спусъка и застина полупарализиран, задъхан и със стъклен поглед. Когато след време успя да се съвземе, Звездопрах бе изчезнал от екраните. Малко по-късно Лейн го откри далече от кораба и отново потегли по следите му. Междувременно се опита да разбере какво се бе случило с тялото му: сърдечната му дейност се нормализираше, тиковете на мускулите затихваха, зрението му все още не се бе възстановило, но функционираше, продължаваше да диша малко неравномерно.
Провери какви с какви данни разполагаше за Звездопрах. Нямаше начин да измери масата му, но обемът му оставаше постоянен и съвсем определено скоростта му не намаляваше.
Четирите следващи дни минаха в преследване, без това забележимо да се отрази на разстоянието помежду им. Муфти изпитваше нужда от повече внимание и обич от обикновено, което го наведе на мисълта, че вероятно и той бе почувствал макар и в по-мека форма реакцията на Звездопрах, след като бе стрелял в него.
Лейн почти не ядеше, спеше рядко и разпокъсано и прекарваше почти цялото си време вперил поглед в екрана. Намираше се почти на един милион километра зад съществото, което явно намираше това разстояние за безопасно, защото макар да бе убеден, че би могло да му избяга още по-напред, то не предприемаше опит да направи това.
Ставаше все по-трудно да го следи, защото уредите му за наблюдение просто не бяха проектирани да работят при скорости над тази на светлината. На петия ден той го загуби.