Космическият ловец (Гълтачът на души)

Лейн кимна.

— Нямаше как да не надникнем в товарния отсек, докато почиствахме. Ловец ли сте?

— Да — потвърди Лейн.

— Невероятен товар — продължи мъжът с възхищение. — Вероятно сте много добър професионалист.

— Най-добрият — отговори Лейн без никакво чувство за скромност. — Между другото, ще искам от вас толкова гориво, колкото можете да ми дадете. Същото се отнася и до питейната вода.

— Ще ви излезе скъпичко, мистър Лейн — предупреди го мъжът. — Както ви казах, цената на горивото е…

— Помня какво ми казахте — прекъсна го Лейн. — Имам открита сметка в една голяма банка в Алфард, както и друга в Северна Точка. Проверете и на двете места, ако имате проблеми.

— Не бих искал да си пъхам носа там, където не му е работа, мистър Лейн — каза мъжът, — но, ако не възразявате, но какво, по дяволите, смятате да преследвате с толкова гориво, при малкото пространство, което ви е останало в товарния отсек?

— Прав сте — отговори Лейн.

— Ъ?

— Пъхате си носа точно където не му е работа.

Човекът го изгледа за един дълъг момент и предаде нарежданията му на екипа си.

Лейн излетя същия следобед и се насочи обратно към облака. Три дни по-късно вече беше там.

От съществото продължаваше да няма и следа.

Това не притесняваше Лейн особено. Той изпитваше удоволствие да седи сам пред пулта за управление на „Смъртоносен“, което му доставяше много по-силни емоции, от избиването на чуждоземни животни по чужди светове. Във времената, когато хората са ловували само на Земята, ловците превъзнасяха усещането за вятъра, брулещ в лицата или солените пръски от океана, изпепеляващото слънце върху плещите им, опияняващо чистия студен въздух в дробовете им. Лейн изпитваше съжаление към тези хора. Той беше изпитвал лъчите не на едно, а на почти петстотин слънца върху плещите си, беше вдъхвал студения чист въздух на десетки светове, но беше и посещавал стотици други, където една глътка нефилтриран въздух би означавала моментална смърт, беше плувал по повърхността и се бе спускал в глъбините не само на солени океани, но и на океани от хлор, амоняк и половин дузина други отровни течности. Нямаше никаква романтичност в това да се опълчиш срещу природните сили; това си бе само една игра, един смъртоносен гамбит срещу Природата, който всеки ловец бе обречен рано или късно да загуби. Той погледна един от екраните, върху който се виждаше гъстата пелена на безброй звезди и помисли, че няма атмосфера, която да не скрива част от истинската картина. Не, той не страдаше от чувството, че тези звезди са завинаги недостъпни за него, само се питаше какво ли биха изживели древните ловци, ако можеха да поседят до него макар и за няколко минутки.