Космическият ловец (Гълтачът на души)
- Автор: Резник Майкл (Майк) Даймонд
- Язык: болгарский
- Год: МГТУ им. Н.Э. Баумана
- ISBN: 978-5-7038-3807-5
- Переводчик: Иван Златарски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Космическият ловец (Гълтачът на души)». Краткое содержание книги:
— Не долавяш разликата между обикновената заинтересованост и привличането — отвърна Лейн. — Теб те привличат твоите курви. Аз пък се интересувам от това същество.
— Жалко — каза Чака. — Проклетата твар едва ли ще има някаква стойност след като разбереш от какво е направена.
— Е, изследването няма да е толкова разрушително. Ще ти дам пример: златната жила едва ли обеднява от това, че търсачът взема от нея проби по-често, отколкото неговите клиенти — и Лейн изтегли поредния свитък навити на руло карти. — И освен това, съществото, за което говорим, никога не е имало някаква стойност. Още едно сравнение: твоите момичета са имали някаква стойност, преди да си ги използвал.
— Обиждаш моите момичета? — намръщи се престорено Чака.
— Опазил ме Бог — успокои го Лейн. — Опитвам се да засегна твоята почтеност.
— В такъв случай, прощавам ти — изсмя се Чака. После отиде до вратата: — Ще ти изпратя момиче, което ще ти донесе нещо за пиене.
— Нека изчака — помоли Лейн, разстилайки една карта на големия килим. — И по-добре да бъде кафе.
— Ще плача за теб, Никобар.
— Ще плача за онази, с която си легнеш тази нощ — усмихна се Лейн.
— Искаш ли да ти я изпратя сияеща от щастие сутринта? — попита Чака, но Лейн, погълнат от стария звезден атлас, не му отговори.
ГЛАВА 8
Намираше се на три месеца път от Хелхейвън и товарният му отсек бе пълен до пръсване.
Ловът се бе оказал изключително успешен. Птици, бозайници, земноводни, амфибии, двуутробни, риби и дори две същества, които не можеше да класифицира — всички бяха паднали жертва на умението и оръжията му.
Той седеше, най-сетне уморен от убиване, пред екрана на навигационния компютър, прекрасно разбирайки, че е покрил квотата си, изпълнил е поръчките си и трябва да се върне в базата. Но знаеше, че не може да го направи.
Беше въвел газово-прашния облак в компютъра, беше добавил и координатите на всички описани срещи с Хипнозвяра, на които се бе натъкнал в старите звездни карти от магазина на Чака. След това бе променил светимостта на малките светли точки, с които тези срещи бяха обозначени, избирайки по-голям интензитет за по-скорошните. Беше поискал от главния компютър на „Смъртоносен“ да изчисли приблизително скоростта на съществото и вероятния му курс и накрая бе въвел в навигационния компютър координатите на вероятното му местоположение в този момент. Сега летеше натам.
Глупаво, разбира се. Признаваше това пред себе си с онази брутална прямота, с която оценяваше собствените си постъпки. Горивото, с което разполагаше не беше кой знае колкои, а и сигурно щеше да се наложи да кацне някъде, за да попълни запасите си от вода, ако не тръгнеше веднага за Северна Точка. Не прекосяването на междузвездното пространство бъркаше в портфейла му, а излитанията и кацанията. И все пак… беше само на една седмица път от мястото, където съществото можеше да се намира. Не можеше просто така да подмине подобна възможност.
Спа в камерата за хипносън шест дни, оставяйки Муфти да се грижи сам за себе си. Когато се събуди, направи някои малки корекции на курса, изяде огромно количество храна — хипносънят само забавяше метаболизма, без да го спира и затова винаги се събуждаше с усещането, че умира от глад — и започна да оглежда състоянието на кораба. На пулта за дистанционно наблюдение не се виждаше онова, което би му се искало.
Прекара следващите две седмици в този район, като влизаше и излизаше от облака, без дори да зърне макар и за миг съществото. Остана тук до последния възможен момент, след което се отправи към Белиал — малка планета, на която имаше две търговски поселища и нищо повече.
Когато пристигна там, остави „Смъртоносен“ в хангар на космодрума, постави Муфти в камерата за хипносън и се отправи към Палата — мизерно подобие на империята на Чака. Поръча си нещо подобно на телешко за обяд, изконсумира го с помощта на две чаши бренди от Алфард, обмисли идеята да прекара час-два в публичния дом, но накрая се отказа и нае малка стая за през нощта.
Когато се събуди, плати сметката, попита на рецепцията дали на Белиал могат да се открия някакви антикварни магазини за книги или касети и си наложи да запази хладнокръвие, когато служителят едва не се сгъна на две от напушилия го смях. После се върна в хангара.
— Казахте, че сте почти готови? — попита той шефа на сервизния отдел.
— Да — отговори му мъжът. — Не ни казахте колко гориво ще искате. Тук неотдавна имаше стачка и цените са малко понадути, така че ви заредихме с колкото да се приберете у дома без проблеми. Приехме на базата на регистрацията ви, че сте от Северна Точка.