Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Добре тогава, за какво си дошъл тук? — сви рамене Чака.

— Че защо би дошъл някой тук? За да хвърли едно око на картите.

— Но те са стари и неверни — предупреди го Чака. — И единствените хора, които ги купуват са колекционерите.

— Знам какво представляват тези карти.

— Защо тогава си готов да си губиш времето с тях? Защото, ако откриеш в някоя координатите на свят с вода, нищо чудно да се озовеш пред звезда-гигант.

— Не, не смятам да търся планети — каза Лейн, отправи се към раклата и издърпа няколко карти без да избира.

— Тогава звезди? Може ли да се застреля някакъв дивеч на звезда?

— Ще ти призная, че не търся и звезди.

— Какво друго…? — и в следващия миг Чака оглушително се изсмя. — Ти търсиш Хипнозвяра! Никобар, той сигурно ти е разбъркал мозъка. Няма да го намериш на никоя карта!

Лейн премери с поглед грамадния човек пред себе си.

— Някой, който не е разбрал на какво се е натъкнал, може да го е регистрирал като звезда. Не забравяй, че в началото хората не са разполагали със сегашната ни техника. Така че погледнат през илюминатора или на екрана за визуален контрол и частично скрит от газов облак, той спокойно би могъл да бъде сбъркан с далечна звезда. Ако мога да открия няколко подобни грешки, ще бъда в състояние да очертая зоната, в която се храни още по-точно.

— И какъв е смисълът? — попита Чака. — Нали не смяташ да тръгнеш за него.

— Е, наречи го любопитство — и Лейн върна на мястото й първата карта, която бе разглеждал до момента.

— Ще го нарека идиотизъм — каза Чака, докато Лейн разгръщаше втората карта. — Колкото по-силна болка му причиниш, толкова по-силна болка ще ти причини то.

— Не искам да го наранявам. Само искам да науча малко повече за него.

— Да, точно това ми казват всички, които влизат в пушалнята за опиум — натъртено предупреди Чака. — Това нещо е смъртно опасно, Никобар. Слез долу с мен и нека опитаме някои от по-простите наслаждения в живота.

— По-късно — отклони поканата Лейн, разглеждайки следващата карта.

— Хайде, Никобар. Ще бъде за моя сметка.

— Не сега.

— О, Боже! Защо ли се грижа? — извика Чака. — Никога не съм срещал човек, с когото да имам по-малко общо. Защо ще ми пука какво смяташ да правиш?

— Не би трябвало.

— И какво би направил, ако те хвана и занеса на ръце долу? — поинтересува се Чака.

— Сигурно ще се опитам да те убия.

— Не можеш да го направил, Никобар.

— Предполагам, че няма да мога. А ти ще рискуваш ли?

— Ако го направя, повече няма да сме приятели, нали?

— Не, едва ли бихме могли да бъдем.

— И защо ще му пука на Чака дали ти си негов приятел или не си?

— Противоположностите се привличат.

— Сигурно това обяснява защо толкова силно се интересуваш от Хипнозвяра — подметна Чака. — Едва ли може да има нещо по-противоположно на него от теб.