Космическият ловец (Гълтачът на души)

— Ще бъда очарована, мистър Лейн — окуражи го Ондин. — Толкова рядко се случва тук да дойде друг човек освен някой случаен студент. Разберете ме правилно, не искам да ви прогоня с въпроса си, но какво все пак ви накара да ме откриете чак тук?

— Разбира се, че ще ви кажа — засмя се Лейн. — Доколкото ми е известно, вие сте считана за единствения жив експерт по нехуманоидните цивилизации, населяващи границите на облака междузвезден прах. По една случайност, този район страшно ме интересува.

— О, Боже! — възкликна тя и леко поруменя. — Наистина, имам някои незначителни изследвания върху планетарните култури във въпросния район, но в никакъв случай не съм водещия експерт по тези въпроси дори и в рамките на този университет. Аз съм просто една стара жена, която е решила да не умира бавно в чакане децата й да се сетят да я навестят.

— О, но вие сте много скромна — възкликна Лейн.

— А вие безкрайно мил — отговори Ондин и се усмихна. — Между другото, виждали ли сте го?

— Мадам? — озадачено произнесе Лейн.

— Е, разбира се, че имам предвид Хипнозвяра. Видяхте ли го вече или тепърва ще го търсите? Нали за това сте тук? — тя сладко се усмихна и му наля втора чаша чай.

— Видях го — призна Лейн, разбрал, че Ондин Гилиан не е толкова розова и къдрава, колкото му се бе сторило.

— И аз така си помислих — увери го тя със щастлива физиономия.

— Бих искал да науча от вас всичко за него, което бихте могла да ми кажете. Факти, измислици, митове, легенди, ловни истории… каквото и да е. По-късно ще опитам да ги подредя в главата си.

— Какъв точно е вашият интерес към него, мистър Лейн?

— Аз съм ловец.

— И възнамерявате да убиете Хипнозвяра?

— Не съм сигурен — призна Лейн. — В този момент просто бих желал да науча малко повече за него.

— Финансира ли ви някой от музеите? — попита Ондин.

— Действам независимо — поклати той глава. — Освен това, нито един музей не би могъл да използва това същество. Поне докато не бъде бъде открит начин да се препарира топка енергия.

— Къде точно го видяхте?

— Първият път в непосредствена близост до Пинайпс. То се гмурна под една черна дупка и ми се изплъзна.

— „Първия път“? — изведнъж тя се намръщи. Миг по-късно на лицето й отново бе разцъфнала усмивка, за която Лейн реши, че представлява защитна окраска за една жена, много по-интелигентна отколкото би желала някой да заподозре, че е. — Пак ли го видяхте след това?

— Два пъти.

— Но това е крайно интересно — възкликна Ондин. — Мога ли да ви предложа курабийка с чая?

Лейн поклати глава отрицателно.

— Добре тогава — каза тя разочаровано, но веднага възвърна духа си. — Откъде да започна? Предполагам от самото начало. Под една или друга форма, Хипнозвяра присъства в девет различни култури от района на облака. Във всички тези случай, въпросната цивилизация е развила средства за междузвездни пътешествия, което може да се схваща като индикация, че съществото не се приближава прекалено близо до планетните системи. Да ви дам ли възглавничка, за да седнете по-удобно?