Джек от сенките [bg]

Когато въздухът засия и той чу мелодичния звън, погледна в посоката, от която идеше и кимна небрежно.

— Здравей — рече Джек.

— Здравей — отвърна другият. — Как си?

— Напълно възстановен, благодаря. Иска ми се вече да си тръгвам.

— Човек не бива да бъде припрян, когато става дума за здравето. Ако питаш мен, имаш нужда от още почивка. Но този въпрос можем да обсъдим и някой друг път. Между другото — продължи той, — съжалявам, че не мога да ти отделям повече време. Имах някои проблеми, които отнемаха цялото ми внимание.

— Няма нищо — успокои го Джек. — Скоро всички усилия ще се окажат напразни.

Повелителя на Прилепите втренчи поглед в лицето му, сякаш търсеше по него следи от начеваща лудост. След това се отпусна в едно кресло и попита:

— Какво искаш да кажеш?

— Когато дойде краят на всички неща — отвърна Джек като обърна лявата си длан нагоре, — тогава и усилията се оказват напразни, нали?

— Защо да идва краят на всички неща?

— Обръщал ли си внимание на температурата напоследък, добри ми приятелю?

— Не — отвърна другият малко смутено. — От доста време не съм напускал пределите на замъка.

— А би било поучително да го сториш. Още по-добре, ако разтвориш сетивата си за еманациите от Щита.

— Ще го сторя… насаме. Но винаги е имало слабо изтичане. Сигурен съм, че седемте, които са призвани да поддържат Щита ще узнаят за него и ще вземат необходимите мерки. Не виждам причина за тревога и безпокойство.

— Стига един от седмината да не е затворен някъде, от където не може да бъде призован.

Другият го погледна с разширени очи.

— Не ти вярвам — рече той.

Джек сви рамене.

— Търсех безопасно място, откъдето да отпътувам, когато ти ми предложи своето гостоприемство. А и не е никак трудно да се провери.

— Тогава защо не ми го каза по-рано?

— Защо да ти казвам? — попита Джек. — Щом собственото ми душевно равновесие е под заплаха, какво ме интересува дали останалият свят ще продължи да съществува, или ще бъде унищожен?

— Това е крайно егоистично отношение.

— Мое си е — отвърна Джек и раздрънка звънчетата.

— Май ще е най-добре да проверя вярна ли е тази история — рече другият, въздъхна и се изправи.

— Аз пък ще чакам тук — отвърна Джек.

След като го отведе в просторния си кабинет Повелителя на Прилепите преряза въжетата, с които беше завързан.

Джек се огледа. Подът бе облицован с красива мозайка, по стените висяха черни украшения и най-различни оръжия, а в средата на стаята имаше голяма маса, цялата покрита с инструменти, зад която се издигаше скромен олтар. Миришеше на тамян.

Джек пристъпи напред.

— Доста странен ми се видя начинът, по който е било нанесено името ти в Книгата на древните — подхвърли Повелителя. — Написано е върху нечие друго, заличено име.

— Може би божеството-покровител е променило първоначалното си решение.

— До колкото ми е известно, подобно нещо не се е случвало никога. Но щом твърдиш, че си един от седемте избрани, така да бъде. Чуй ме обаче, преди да поемеше твоята част от тежестта на Щита.