![Джек от сенките [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Джек от сенките [bg]
- Автор: Желязны Роджер Джозеф
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Джек от сенките [bg]». Краткое содержание книги:
Тя изръкопляска весело.
— Сега вече разбирам защо ти беше толкова лесно да ми завъртиш главата, Джек. Но виждам и друго — прекалено вдъхновено описваш тази твоя Сенчеста Обител за да съществува в действителност. Дълго време те чаках, а сетне и до мен стигна слухът за обезглавяването ти в Иглес. Ала въпреки това бях твърдо решена да дочакам завръщането ти. Баща ми обаче пожела друго. Отпърво наистина вярвах, че е под властта на своето желание да се сдобие с Адския Пламък. Но се оказа, че греша. Още в началото бе разбрал, че си скитник, самохвалко и лъжец. Много плаках, когато ме размени за Адския Пламък, но постепенно обикнах онзи, на когото ме дадоха. Моят господар е нежен, докато ти беше груб, той е интелигентен, а ти се славиш само с хитростта си. Крепостта му не е измислица, а едно от най-могъщите владения по цялата Тъмна страна. Той е всичко, което ти не си. Аз го обичам.
Джек плъзна тъжен поглед по загриженото й лице и попита:
— И как се е сдобил с Адския Пламък?
— Спечелил го е негов пратеник в Иглес.
— Името на този човек?
— Квазер — отвърна тя. — Квазер, победителят от Адските Игри.
— Относително безполезна информация за едно добре изпълнено копие — отбеляза Джек — дори и да е вярна. Виждам, че моят противник се е постарал да изпипа всичко. Съжалявам, но не вярвам че си истинската Ивене.
— Ти си пример за това как егоизмът на един човек му пречи да вижда по-далеч от носа си.
— О, не. Аз зная, че ти не си истинската Ивене, а нещо, създадено за да ме изтезава, защото истинската Ивене, моята Ивене, не би посмяла да ме съди в мое отсъствие. Тя щеше да изчака отговорите ми на всички отправени към мен обвинения.
И тогава девойката отмести поглед встрани.
— Още сладкодумни приказки — прошепна тя. — Те не значат нищо.
— Можеш да си вървиш — заяви той. — Кажи на твоя господар, че си се провалила.
— Той не е само мой господар, но и повелител на сърцето ми!
— …ако пък не ти се тръгва, остани. За мен това е без значение.
Той се изправи, върна се при леглото, изтегна се в него и затвори очи.
Когато отново се огледа, тя си бе отишла.
Ала малко преди това Джек бе зърнал онова, което се опитваше да скрие от него.
…Нищо няма да получат от мен, мислеше си той. Каквито и доказателства да ми представят, ще продължавам да твърдя, че всичко е измама. Ще пазя на сигурно място знанията и чувствата си — там, където не биха могли да ги достигнат.
Малко по-късно той се унесе в сън и сънува ярки и разноцветни картини от бъдещето, каквото искаше да бъде.
Дълго след това нямаше никакви посещения, което ни най-малко не го обезпокои.
Чувстваше, че е спечелил много важно сражение срещу Повелителя на Прилепите и че е отбил първия опит за посегателство към неговото душевно равновесие. От време на време, докато кръстосваше между кристалните стени на своя огледален затвор, той избухваше в доволен смях. А след това се унасяше в мечти за бягство и отмъщение. Хранеше се редовно и спеше добре.
Хрумна му, че след като Повелителя на Прилепите може да го наблюдава, когато пожелае, вероятно е наредил на други да го държат непрестанно под око. Нищо чудно дори да го използват за забавление, предавайки си го заедно с камъка от ръка на ръка по време на някой разгорещен пир. Този мисъл не му даваше покой. С каквото и да се захванеше, непрестанно му се струваше, че някой го следи внимателно. Случваше се дори неочаквано да се завърти и да размаха ръка в неприличен жест към потенциалните наблюдатели.
Божичко! Той наистина ще успее! — мина му веднъж мисълта. Започвам да подозирам присъствието му навсякъде и по всяко време и това нарушава равновесието ми. Все пак успях да положа основите. Ако ми даде поне една възможност и всичко останало бъде както го мислех, може и да осъществя замисъла си. Трябва обаче да се преструвам на безгрижен. И да престана с тези нервни разходки и това мърморене.