Пътешествието на Хиеро
- Автор: Лание Стърлинг
- Серия: hiero #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Диков
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Пътешествието на Хиеро». Краткое содержание книги:
Настани се отново под палмата и хапна малко пемикан и сухари. Предложи и на Хърм, но мечока отказа, като обясни, че досега е ял черница и показа мястото където ягодите растяха най-гъсто. Човекът се замъкна там с куцане и набра няколко шепи. Сетне напълни с вода голямата манерка висяща на седлото и малката, която винаги се намираше на колана му. Използува последната светлина на отиващия си ден и се изкъпа в потока, при това се постара да не намокри раната. Избърса се, облече се, изрече вечерната си молитва и легна на купчината палмови листа. Сякаш нищо в идващата нощ не предвещаваше опасност: звуците на гората не събуждаха тревога. Предсмъртният вик на заек, бърборенето на белките, мяукането на дивите котки, скърцането на боровите стебла — всичко това бяха естествените гласове на Тайгата. Той заспа спокойно.
На разсъмване се вдигна мъгла. Вятър нямаше, но тежки сиви облаци се кълбяха по небето и често закриваха слънцето. Клотц бе отново оседлан и след кратката закуска човекът и мечокът решиха да напуснат руслото на потока. Тръгнаха по нов път, който все повече се отклоняваше на юг. Кракът на Хиеро сега се обаждаше с тъпа затихваща болка. Почивката и могъщото здраве му възстановиха силите не по-зле от медицинските средства на Абатствата.
Следващите пет дни минаха без произшествия. Вървяха на юг под короните на огромните борове на Тайгата. Вземаха всички възможни предпазни мерки, като за почивка се настаняваха само нод прикритието на дърветата и рядко използуваха мислената връзка, макар наоколо да нямаше нищо опасно. Дивеч се намираше в изобилие и Хиеро успя да удари с копието си огромна кокошка, най-малко три пъти по-тежка от древните пуяци. Веднага запали огън и опуши месото — на двамата с Хърм щеше да стигне за цяла седмица.
На шестия ден той прецени, че са изминали около сто и двадесет километра — сега можеше да се чувствува по-спокойно. Когото и Нечестивият да изпрати по следите им, те имат пред него голямо преимущество във времето. Хиеро не си представяше нито силите, нито възможностите на своите врагове, нито яростта, която бе пробудила в тях убийството на един от висшите членове на Тъмното Братство.
По пладне почвата стана влажна и блатиста. Беше очевидно, че продължат ли в тази посока, скоро ще стигнат вода. Свещеникът нареди да спрат, извади картите си и започна да ги изучава, като от време на време се съветваше с мечока. Пред тях се намираше огромно пространство, изобразено приблизително на една от кандианските карти — безкрайното и мрачно Сврачешко блато, което не бе преминато досега от нито един човек. Знанията и опитът на мечока свършваха тук, макар той да се съгласи, че зад поредицата блата трябва да се намира Вътрешното море, както бе изобразено на картата. Хърм инстинктивно усещаше голямата вода на далечно разстояние. Но никога досега не бе отивал толкова на юг, както сега с човека.
Поддавайки се на инстинктивното си чувство свещеникът реши да се допита до кристала и магическите символи. Подреди ги както трябваше, изрече подходяща молитва и заповяда на животните да не му пречат. После съсредоточи мислите си на предстоящия път и като впи поглед в кристала, изпрати телепатичен зов в търсене на подходящи очи. Отначало претърпя неуспех. Видя безкрайно морско огледало. В посока на брега почти нищо не се забелязваше, понеже жабата, чиито очи използуваше, се намираше в тръстиката на нисък крайбрежен хълм. Трябваше да прекъсне връзката. Опита още веднъж, но този път се представи реещ се над земята. Предполагаше, че ще се намери наблизо орел или някоя друга подходяща птица.
Кристалът се очисти — в този миг телепатичното търсене на Хиеро се осъществи, но не така, както би желал! Намираше се много високо, вероятно на километри от прострялата се долу земя. Видя как изчезнаха боровете на Тайгата и Великият Лес преминава в огромно блато, зад което блести Вътрешното море. И това зрение беше великолепно, наистина великолепно! Бе се внедрил в съзнанието на същество с интелект най-малкото равен на неговия. И притежателят на този ум веднага усети присъствието му и се опита да изясни, кой е и къде се намира. Стори му се — още миг и студеният безжалостен разум, ще успее да определи точното им местоположение.
Свещеникът прекъсна така рязко връзката, че тъпа болка се разля в главата му. Последният поглед, който успя да хвърли напред с очите на това странно същество, видя острия нос на летящ апарат и големи крила встрани, направени от нещо приличащо на оцветена дървесина.