Любовният сезон на търтеите
- Автор: Удхаус П. Г.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Савина Манолова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:
— Наистина съм малко уморен от пътуването — заявих аз.
— Силвърсмит ще ти покаже стаята — отвърна тя и тогава схванах, че и чичо Чарли е сред нас. Не бях го видял, нито чул да влиза. Също като Джийвс се беше материализирал от небитието. Явно наследствена черта. — Силвърсмит.
— Да, госпожо?
— Съпроводи господин Финк-Нотъл до стаята му — нареди Благородната Дафни, въпреки че забелязах как на устата й беше да каже: „Помогни му да се добере до стаята си.“
— Много добре, госпожо.
Забелязах, че понакуцва, с което намекваше за връзката между Сам Голдуин и прасеца му, но се въздържах да задавам въпроси, защото инстинктивно схванах, че темата е болезнена не по-малко от самия прасец. Последвах го по стълбите до стаята и бодро му пожелах „лека нощ“.
— А, да, Силвърсмит — сетих се аз.
— Моля, сър?
— Пристигна ли камериерът ми?
— Да, сър.
— Можеш да ми го изпратиш.
— Много добре, сър.
Оттегли се и след няколко минути в стаята ми влезе позната фигура.
Само дето не беше познатата фигура на Джийвс. Беше познатата фигура на Клод Катърмоул Пърбрайт.
7
Е, ако бях някой средновековен рицар, например рицарят Роланд, в дните, когато човек не би могъл да хвърли тухла, без да уцели по главата някой магьосник, вълшебник или чародей и хората час по час са се превръщали в какво ли не, нямаше да му обърна и нула внимание. Просто щях да си кажа: „А, значи Джийвс е омагьосан и се е превърнал в Коко. Кофти работа. Но какво да се прави, такъв е животът“ и щях най-непринудено да му поискам лулата и тютюна.
Но в наши дни човек е склонен да позагуби широките си възгледи и определено ще излъжа публиката, ако заявя, че не се стреснах. Вторачих се в него, очите ми изхвръкнаха като на охлюв и се залюляха на стебълцата си.
— Коко! — хлъцнах аз.
Видението закандилка укорително кочана си като заклятник, чийто съзаклятник е изтърсил баш каквото не бива.
— Медоус — поправи ме той.
— Как така Медоус?
— Това е името ми, докато работя при теб. Аз съм твоят камериер.
Внезапно ми светна. Вече ви споменах похвалните качества на отлежалия портвайн и може би прекалено фриволния начин, по който му отдадох дължима почит в обществото на Езмънд Хадок. Сега осъзнах, че нищо чудно да е бил доста по-мощен, отколкото ми се стори тогава, и че Благородната Дафни Уинкуърт явно е била напълно права по отношение на градусното съдържание на организма ми. Тъкмо реших да обърна лице към стената и да си отспя, когато той продължи:
— Твой прислужник. Твой покорен слуга. Личен джентълмен на джентълмена. Всичко е съвсем просто. Джийвс не може да дойде.
— Какво!
— Не може.
— Искаш да кажеш, че Джийвс няма да стои до рамото ми?
— Точно така. Тъй че аз ще заема мястото му. Какво правиш?
— Извръщам лице към стената.
— Защо?
— Ти нямаше ли да извърнеш лице към стената, ако беше сгащен в къща, където всичко живо те мисли за Гъси Финк-Нотъл, без утехата и мъдрите съвети на Джийвс? По дяволите! Гръм и мълнии! Проклятие! Защо Джийвс не може да дойде? Да не е болен?
— Едва ли. Разбира се, говоря като лаик, не като медицинско лице, но последния път, когато го видях, пращеше от здраве и бъкаше от витамини. Очите му блестяха. Бузките му розовееха. Не, Джийвс не е болен. Попречи му да дойде фактът, че чичо му Чарли е иконом тук.
— Но защо, по дяволите, това трябва да му пречи?
— За Бога, Бърти, размърдай си мозъка или каквото имаш в чайника си. Чичо Чарли знае, че Джийвс е твой ангел-душеприказчик. Без съмнение, Джийвс всяка седмица му пише писма колко е щастлив при теб и как за нищо на света не би сменил работодателя си. Та какво ще стане, ако изведнъж цъфне тук като служител на Гъси Финк-Нотъл? Ще ти обясня какво. Чичо Чарли ще започне да мъти подобрения. „Тук има нещо гнило“, ще си рече той. И преди да успееш да гъкнеш, ще ти отлепи мустаците и брадата и ще те разобличи. Естествено, че Джийвс не можеше да дойде.
Бях принуден да призная, че в думите му има нещо. Все пак поупорствах още малко.
— Но защо той сам не ми го каза?
— Сетил се, след като си тръгнат.
— А не би ли могъл да укроти Силвърсмит?
— Спряхме се на този въпрос при дебатите и Джийвс заяви, че чичо му Чарли е от непоклатимите. Бил човек с извънредно праволинейни принципи.
— Всеки има своята цена.
— Не и Джийвсовият чичо Чарли. Божичко, Бърти, какъв тип! Прие ме, след като пристигнах, и кокалите ми направо се втечниха. Помниш ли какво въздействие е имал цар Соломон върху Савската царица при първата им среща? Реакциите ми бяха като нейните. „И ето, мене и половината не ми е било казано“33, помислих си аз. Ако не беше Куини да ме изведе от царственото му присъствие и да ме ободри с чашка вино за готвене, сигурно щях да се капична в несвяст.
33
Старият завет, Трета книга Царства, 10,7. Савската царица пристигнала при цар Соломон с много камили, натоварени с драгоценни подаръци, но била изумена от неговата мъдрост и несметно богатство. „Но не вярвах на думи, докле не дойдох и не видях с очите си“ — заявява тя. — Б.пр.