Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Классическая проза » Любовният сезон на търтеите
Любовният сезон на търтеите - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Любовният сезон на търтеите

Электронная книга - «Любовният сезон на търтеите». Краткое содержание книги:

Любовният сезон на търтеите
1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 84
Перейти на страницу:

— Наистина съм малко уморен от пътуването — заявих аз.

— Силвърсмит ще ти покаже стаята — отвърна тя и тогава схванах, че и чичо Чарли е сред нас. Не бях го видял, нито чул да влиза. Също като Джийвс се беше материализирал от небитието. Явно наследствена черта. — Силвърсмит.

— Да, госпожо?

— Съпроводи господин Финк-Нотъл до стаята му — нареди Благородната Дафни, въпреки че забелязах как на устата й беше да каже: „Помогни му да се добере до стаята си.“

— Много добре, госпожо.

Забелязах, че понакуцва, с което намекваше за връзката между Сам Голдуин и прасеца му, но се въздържах да задавам въпроси, защото инстинктивно схванах, че темата е болезнена не по-малко от самия прасец. Последвах го по стълбите до стаята и бодро му пожелах „лека нощ“.

— А, да, Силвърсмит — сетих се аз.

— Моля, сър?

— Пристигна ли камериерът ми?

— Да, сър.

— Можеш да ми го изпратиш.

— Много добре, сър.

Оттегли се и след няколко минути в стаята ми влезе позната фигура.

Само дето не беше познатата фигура на Джийвс. Беше познатата фигура на Клод Катърмоул Пърбрайт.

7

Е, ако бях някой средновековен рицар, например рицарят Роланд, в дните, когато човек не би могъл да хвърли тухла, без да уцели по главата някой магьосник, вълшебник или чародей и хората час по час са се превръщали в какво ли не, нямаше да му обърна и нула внимание. Просто щях да си кажа: „А, значи Джийвс е омагьосан и се е превърнал в Коко. Кофти работа. Но какво да се прави, такъв е животът“ и щях най-непринудено да му поискам лулата и тютюна.

Но в наши дни човек е склонен да позагуби широките си възгледи и определено ще излъжа публиката, ако заявя, че не се стреснах. Вторачих се в него, очите ми изхвръкнаха като на охлюв и се залюляха на стебълцата си.

— Коко! — хлъцнах аз.

Видението закандилка укорително кочана си като заклятник, чийто съзаклятник е изтърсил баш каквото не бива.

— Медоус — поправи ме той.

— Как така Медоус?

— Това е името ми, докато работя при теб. Аз съм твоят камериер.

Внезапно ми светна. Вече ви споменах похвалните качества на отлежалия портвайн и може би прекалено фриволния начин, по който му отдадох дължима почит в обществото на Езмънд Хадок. Сега осъзнах, че нищо чудно да е бил доста по-мощен, отколкото ми се стори тогава, и че Благородната Дафни Уинкуърт явно е била напълно права по отношение на градусното съдържание на организма ми. Тъкмо реших да обърна лице към стената и да си отспя, когато той продължи:

— Твой прислужник. Твой покорен слуга. Личен джентълмен на джентълмена. Всичко е съвсем просто. Джийвс не може да дойде.

— Какво!

— Не може.

— Искаш да кажеш, че Джийвс няма да стои до рамото ми?

— Точно така. Тъй че аз ще заема мястото му. Какво правиш?

— Извръщам лице към стената.

— Защо?

— Ти нямаше ли да извърнеш лице към стената, ако беше сгащен в къща, където всичко живо те мисли за Гъси Финк-Нотъл, без утехата и мъдрите съвети на Джийвс? По дяволите! Гръм и мълнии! Проклятие! Защо Джийвс не може да дойде? Да не е болен?

— Едва ли. Разбира се, говоря като лаик, не като медицинско лице, но последния път, когато го видях, пращеше от здраве и бъкаше от витамини. Очите му блестяха. Бузките му розовееха. Не, Джийвс не е болен. Попречи му да дойде фактът, че чичо му Чарли е иконом тук.

— Но защо, по дяволите, това трябва да му пречи?

— За Бога, Бърти, размърдай си мозъка или каквото имаш в чайника си. Чичо Чарли знае, че Джийвс е твой ангел-душеприказчик. Без съмнение, Джийвс всяка седмица му пише писма колко е щастлив при теб и как за нищо на света не би сменил работодателя си. Та какво ще стане, ако изведнъж цъфне тук като служител на Гъси Финк-Нотъл? Ще ти обясня какво. Чичо Чарли ще започне да мъти подобрения. „Тук има нещо гнило“, ще си рече той. И преди да успееш да гъкнеш, ще ти отлепи мустаците и брадата и ще те разобличи. Естествено, че Джийвс не можеше да дойде.

Бях принуден да призная, че в думите му има нещо. Все пак поупорствах още малко.

— Но защо той сам не ми го каза?

— Сетил се, след като си тръгнат.

— А не би ли могъл да укроти Силвърсмит?

— Спряхме се на този въпрос при дебатите и Джийвс заяви, че чичо му Чарли е от непоклатимите. Бил човек с извънредно праволинейни принципи.

— Всеки има своята цена.

— Не и Джийвсовият чичо Чарли. Божичко, Бърти, какъв тип! Прие ме, след като пристигнах, и кокалите ми направо се втечниха. Помниш ли какво въздействие е имал цар Соломон върху Савската царица при първата им среща? Реакциите ми бяха като нейните. „И ето, мене и половината не ми е било казано“33, помислих си аз. Ако не беше Куини да ме изведе от царственото му присъствие и да ме ободри с чашка вино за готвене, сигурно щях да се капична в несвяст.

вернуться

33

Старият завет, Трета книга Царства, 10,7. Савската царица пристигнала при цар Соломон с много камили, натоварени с драгоценни подаръци, но била изумена от неговата мъдрост и несметно богатство. „Но не вярвах на думи, докле не дойдох и не видях с очите си“ — заявява тя. — Б.пр.

1 ... 18 19 20 21 22 23 24 25 26 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)