Нож от блянове

В коридора Явиндра измърмори нещо за кореспонденция и затича по белите плочи с червения пламък на Тар Валон, преди Певара да] успее да обели и дума. Не че се канеше да каже нещо, но че другата щеше да се запъне като магаре и да остави всичко в нейния скут, бе сигурно, както че костилката на прасковата е отровна. Светлина, само това й трябваше, и то в най-лошия момент.

Отби се в покоите си само колкото да си вземе шала с дългите ресни и да види колко е часът — четвърт час до пладне; беше почти разочарована, че единственият й часовник съвпада с този на Цутама — обикновено не съвпадаха, — напусна отсека на Червените и забърза в глъбините на Кулата, чак до общия отсек под жилищните помещения. Широките коридори бяха добре осветени от светилниците с огледала, но почти пусти, поради което изглеждаха мрачни, а обримчените с фризове стени — сурови. Полюшването на някой ярък гоблен тук-таМ навяваше нещо злокобно, сякаш коприната или вълната бяха оживели. Малкото хора, които срещаше, бяха слуги и слугини с Пламъка на Тар Валон на гърдите, забързани по работите си, и едва се спираха, за да приклекнат набързо в реверанс. Държаха очите си сведени. След като Аджите се бяха разделили едва ли не на враждуващи лагери, Кулата се бе изпълнила със зловонно напрежение и неприязън и това настроение бе заразило и слугите. Плашеше ги най-малкото.

Не беше сигурна, но според нея в Кулата бяха останали не повече от двеста Сестри. Повечето си стояха в отсеците на своите Аджи и излизаха само при необходимост, тъй че всъщност не очакваше да срещне някоя излязла на разходка. Затова, когато Аделорна Бастайн се плъзна нагоре по късото стълбище, леко вдясно пред нея, бе толкова изненадана, че се сепна. Аделорна, която колкото и да беше дребничка, умееше да си придаде величие и продължи по пътя си, без изобщо да я забележи. Салдейката също си бе наметнала шала — напоследък нито една Сестра не излизаше извън сектора на Аджата си без шал — и я следваха тримата й Стражници, с мечове; очите им шаваха насам-натам. Стражници с мечове, явно пазещи гърба на своята Айез Седай, тук, в Кулата. Не че беше съвсем необичайно, но Певара бе готова да се разплаче от тази гледка. Само дето имаше твърде много поводи за плач, за да се спре на един.

Цутама можеше да заповяда на Червените да обвържат ашамани, да им заповяда да не тичат при Елайда, но май изглеждаше най-добре да се започне със Сестри, на които можеше да им допадне идеята, вместо да им се заповядва, особено при слуховете за три мъртви Червени сестри от ръцете на Аша’мани. На Тарна Фейр вече й бе допаднала, тъй че предстоеше разговор с нея, много насаме. Тя можеше да знае кои други са на същия ум. Най-трудното щеше да е да се предложи идеята на Аша’ман. Едва ли щяха да се съгласят, още повече че самите те вече бяха обвързали петдесет и една Сестри. Петдесет и една, Светлина! За да им се поднесе предложението, щеше да е нужна дипломатична Сестра, умееща да убеждава. И с железни нерви. Певара още Умуваше над някои имена, когато видя Сестрата, с която й предстоеше среща — вече на уреченото място, уж разглеждаше един гоблен на стената.