Нож от блянове

Певара въздъхна. Толкова окуражително изглеждаше в началото. Страшно и едва ли не смазващо също така, на като че ли бяха започнали добре. Оказало се бе, че Талене знае името на само една друга Черна сестра в Кулата, но след като отвлякоха Атуан — искаше й се да мисли за това като за арест, ала не можеше, след като май нарушаваха половината закони на Кулата и още толкова обичаи — та след като спипаха Атуан, тя скоро бе принудена да издаде имената, които таеше: Карале Сангир, Сива доманка, и Марис Торнхил, Кафява андорка. От тях само Карале си имаше Стражник, макар че и той се оказа Мраколюбец. За щастие щом научи, че го е издала собствената му Айез Седай, той бе успял да глътне отрова в мазето, където го държаха затворен, докато разпитваха Карале. Странно, че мислеше за това като за „щастие“, но Клетвената палка действаше само на тези, които можеха да преливат, а бяха твърде малко, за да пазят задържаните. Толкова хубаво начало беше, макар и страшно, а ето че бяха в задънена улица, поне докато някоя от другите не се върнеше в Кулата и да продължат да издирват несъответствия между това, което някои Сестри твърдяха, че са правили, и което можеше да се докаже, че наистина са правили, което пък бе още по-трудно заради склонността на повечето Сестри да са заобиколни почти във всичко. Разбира се, Талене и другите щяха да кажат всичко, което знаеха или което научеха — клетвата за подчинение се грижеше за това, — но всяко съобщение, по важно от „вземи еди-какво си и го сложи еди-къде си“, щеше да е с шифър, известен само на жената, която го праща, и жената, за която е. Някои бяха защитени със сплит, от който мастилото изчезваше, ако неподходяща ръка счупи печата. Това можеше да се направи с толкова малко Сила, че няма и да го забележиш, освен ако не го търсиш, и май нямаше начин преградата да се заобиколи. Може и да не бяха в безизходица, но ручеят на успеха им бе пресъхнал до тънка струйка. А си оставаше опасността издирваните да научат за тях и да се превърнат в ловци. Невидими ловци при това, точно както засега бяха невидима плячка.

Все пак разполагаха с четири имена освен с четирите Сестри в ръцете им — Сестри, признали, че са Мраколюбки, макар че Марис сигурно бе побързала също като другите три да заяви, че вече отхвърля Сянката, покайва се за греховете си и отново прегръща Светлината. Достатъчно, за да убеди всички. Черната Аджа уж знаеше всичко, което става в кабинета на Елайда, но все пак навярно рискът си заслужаваше. Певара отказваше да повярва на твърдението на Талене, че Елайда е Мраколюбка. В края на краищата самата тя бе започнала лова. Амирлинският трон можеше да вдигне на крак цялата Кула. Може би едно разкритие, че Черната Аджа наистина съществува, щеше да постигне онова, което появата на бунтовничките с армия не успя — да накара Аджите да престанат да си съскат една на друга като котки и отново да ги обвърже ведно. Раните на Кулата имаха нужда от отчаяни церове.