Рейн-сан: Справедливото клане
- Автор: Эйслер Барри
- Серия: Джон Рейн (John Rain) #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Крум Бъчваров
- Жанр: Боевики
Электронная книга - «Рейн-сан: Справедливото клане». Краткое содержание книги:
Разкошните плажове на Рио, лъскавите казина на Макао и мръсните улички на Хонконг и Коулун, очертават рамката, където действа Рейн-сан, който постепенно се превръща в неохотен участник в безпощадно, кърваво меле.
Отиде до стената и се изправи в челна стойка. Божичко, пак вършеше същите идиотщини.
Протегнах се и направих серия хиндуистки клекове, мостове и други упражнения, докато се почувствах достатъчно раздвижен. После се изправих и дадох знак на Докс, който ме наблюдаваше, без да променя позата си. Той спусна крака на пода, стана и се приближи.
— Бива си те бе, човек, виждам го. Явно поддържаш форма.
Въпреки че беше ефикасен на бойното поле, в друга обстановка Докс винаги бе приказвал прекалено много за моя вкус.
— Прав ли искаш или на земята? — попитах го.
— Както кажеш бе, човек, тук съм на твоя територия.
Ако възнамеряваше да ме ядоса, не успя. Все пак изпитвах известно раздразнение, засега слабо. Възможно бе да не успея да реагирам толкова бързо, колкото обикновено се изискваше, ако Докс се измъкнеше от партер.
Кимнах и започнах да кръжа около него. Той схвана идеята и последва примера ми.
Приближихме се един към друг и аз хванах тила му с дясната си ръка, насочил лакът надолу, опрян в ключицата и гърдите му, контролирайки движението му напред. Докс ме хвана по същия начин и дръпна главата ми към своята, толкова бързо, че едва не си блъснахме челата. Навреме погледнах надолу, за да поема удара с теме, там нямаше да ми стане нищо, само щеше да ме заболи. Раздразнението ми се усили. Но преди да получа възможност да реагирам, той започна да ме тегли наляво, надясно, напред и назад. Използваше ръката и лакътя си уверено, което предполагаше известни тренировки, пък и беше доста силен.
Бе време да сменя тактиката. Дръпнах глава назад и когато той ме натисна в обратната посока, използвах инерцията, за да се хвърля във въздуха под него. Обвих крака около кръста му и го повалих на тепиха. Бях очаквал да се опита да се дръпне от моя „гард“, както се казва това положение в джиу-джицуто, обаче Докс направи обратното — сграбчи главата ми в лапите си и ме блъсна с теме по брадичката. Все едно някой се опитваше да забие пневматичен чук в черепа ми. За да облекча натиска, освободих ключа с глезените си зад гърба му, опрях колене в гърдите му и започнах да го оттласквам от себе си.
Реакцията му отново демонстрира тренираност: уви дясната си ръка около левия ми глезен отвътре навън и се просна по гръб на тепиха, опитвайки се да приложи хватка с крака, която познавах от самбото. Самбото е разновидност на руските бойни изкуства. Освен всичко останало, то се отличава с акцента си върху хватките с ходило, коляно и глезен, някои от които могат да се прилагат толкова бързо и да причиняват толкова големи поражения, че са забранени в различни състезания по борба.
Стрелнах десния си крак към шията му и отдръпнах левия назад, като едва успях да го измъкна между бицепса и ребрата му. Докс се опита да се предпази и докато се търкаляхме, успях да преметна десния си крак върху неговия ляв и тялото му и да стисна пръстите на левия му крак под дясната си мишница. Преди да успее да се отскубне, натиснах петата му с вътрешната страна на дясната си китка, сключих пръсти, притиснах лакти към тялото си, извих се назад и наляво, демонстрирайки самбистки умения — класическа хватка с пета.
Въпреки наименованието на хватката атаката е насочена към колянната става, а не към петата. Петата служи само като опора и аз стабилно се бях опрял на петата на Докс. Той се опитваше да рита с десния си крак, ала от това положение ритниците му бяха слаби. Извих петата му още малко и противникът ми се отказа от избраната стратегия.
— Хопа, би ме — каза той.
— Кой те прати тук?
— Ей, казах, че се предавам! Хайде, стига!
Продължих да извивам петата му и Докс изскимтя.
— Кой те праща?
— Знаеш кой — сбърчи лице той. — Същата фирма като миналия път.
— Нима? И откъде знаят къде да ме търсят?
— Нямам представа!
Докс се опита да избута крака ми. Стиснах коленете си по-силно и извих петата му още милиметър.
— Мама му стара! — изпъшка той достатъчно силно, за да го чуят наоколо. — Стига бе, човек, сериозно, нямам представа!
Дишаше тежко — колкото от напрежение, толкова и от болка. Вгледах се в очите му.
— Ей, Докс — спокойно прошепнах. — Ще броя до три. Ако дотогава не ми кажеш каквото те питам, ще извия петата ти с всички сили. Готов ли си? Едно. Две. Тр…
— Момичето! Момичето! Платили са му или нещо подобно. Не знам подробности.
За малко все пак да му извия петата.
— Кое момиче?
— Ти знаеш. Бразилската мацка. Наоми еди-коя си.
Не бях толкова изненадан, колкото си представях, че ще бъда. По-късно трябваше да помисля върху това.
— Кой ти е свръзката?
— Господи Боже, бе човек, ще ти кажа всичко. Няма нужда да… мама му стара! Канезаки! Етническият японец, бе човек, трийсетинагодишен, носи очила с телени рамки, твърди, че те познавал.