Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Неразрешима загадка, а, Корбет?
— Ти видя ли трупа? — попита кралският пратеник.
— Да, но не забелязах нищо особено — само белег от примка около врата. Нямаше нищо общо с горкото момиче, което открихме тази сутрин — Мънк доближи коня си още повече до този на Корбет. — Знаех си, че ще те заваря тук или в селото. Всъщност тъкмо теб търсех.
— Така ли? — втренчи се в него кралският пратеник. — И защо съм ти?
Мънк обърса уста с опакото на ръката си, облечена в черна ръкавица.
— За да ти се извиня.
За няколко мига лицето на Мънк се отпусна и Корбет видя пред себе си един много по-млад и приятен мъж. После човекът на граф Съри се взря в обвитото в мъгла море и тихо попита:
— Чувал си слуховете, нали?
— Да — отвърна кралският пратеник. — Знам, че си имал дъщеря.
— Беше на шестнайсет — рече Мънк, все още взирайки се в морето. — Красива като летен ден. Всеки път, щом я погледнех, се сещах за майка й, която почина при нейното раждане. Всичко се случи толкова бързо. Господарят ми, графът на Съри, беше организирал малко празненство. Денят беше просто прекрасен. Катерина, дъщеря ми, каза, че иска да се поразходи из близката гора, и тъй като се намирахме във владенията на графа, аз реших, че ще е безопасно да я пусна. Постъпих глупаво. Измина цял час, а тя все още не се беше върнала. Аз се разтревожих и тръгнах да я търся. Намерих я просната на земята, подобно на момичето, което открихме тази сутрин — той най-после се обърна към Корбет, примигвайки, за да прогони сълзите от очите си. — Дъщеря ми беше нападната, изнасилена и удушена и аз бях напълно безсилен да й помогна. Въпреки това заговорих на мъртвата — гласът на Мънк потрепери — и дори се порязах с камата си, за да се уверя, че не сънувам. Разбира се, господарят ми направи всичко по силите си за разкриването на убиеца, но без успех.
Корбет се пресегна и внимателно докосна събеседника си по ръката.
— Съжалявам, Лавиниъс. Искрено съжалявам.
— Въпреки това имахме някои заподозрени — продължи Мънк. — От другата страна на гората, в една полуразрушена църква, се беше заселила група Пастири. Те обаче се заклеха, че нямат нищо общо със смъртта на Катерина.
— Същата група ли? — попита Корбет. — Пастирите, с които си имаме работа сега?
Мънк поклати глава.
— Не знам. По онова време бях съсипан от скръб. Знам само, че граф Съри повика хората на шерифа, но те не можаха да открият нищо.
— Мислиш ли, че Пастирите са убили Марина?
Мънк се ухили.
— Това ти трябва да го докажеш, сър Хю! Честно казано, не ме е грижа кой е убил Марина. Един ден обаче някой ще плати за смъртта на дъщеря ми! — човекът на граф Съри сграбчи юздите на коня си, наведе се напред и почти завря лицето си в това на Корбет. — Знам какво си мислиш за мен — прошепна той, при което кралският пратеник видя убийствената омраза, горяща в очите му. — Смяташ, че нямам нито скрупули, нито принципи, нито пък морал. Но кажи ми — как човек може да притежава тези неща, без да има душа? Моята душа, животът ми, беше погубен в деня, в който Катерина беше убита. Господ ми отне съпругата, а после и дъщерята, така че вече не слушам какво мънкат свещениците! — Мънк отметна глава назад, взря се в сивкавото небе и тихо простена. — Проклинам Бог и ще го проклинам до сетния си ден! — рече той, дръпна юздите на коня си и препусна обратно към имението.
Корбет проследи отдалечаването му с поглед. Чувстваше се неловко. Беше съдил Мънк сурово, а не си беше давал сметка за кошмарите и призраците, тормозещи душата му. Изведнъж кралският пратеник усети, че го завладява състрадание към този мъж, който беше превърнал дъщеря си в център на своето съществуване, след което я бе изгубил. Корбет бавно подкара коня си по пътеката. Какво друго се казваше в слуховете за Мънк? Не съществуваха ли подозрения, че убитият му помощник, Сердик Ликспитъл, е бил влюбен в дъщеря му? Със сигурност се говореше, че Мънк обвинявал помощника си, че не е бил достатъчно предпазлив. Корбет се взря в подскачащата нагоре-надолу глава на коня. Ами ако Мънк сам беше поискал да го изпратят тук? Възможно ли беше служителят на граф Съри да е дошъл сред пустошта на Норфък, за да си уреди сметките с Пастирите, както и със собствения си помощник? Имаше ли някаква връзка между Мънк и жената на пекаря? В следващия момент конят на Корбет изцвили и го изтръгна от унеса му. Кралският пратеник се озърна наоколо и видя, че е само на един хвърлей разстояние от портата на имението Мортлейк.