Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Признай! Признай! Признай!
— Това е убийство! — изкрещя Корбет.
После кралският пратеник се втурна към съдебния пристав и го избута встрани. Отзад Гърни и останалите се заеха да махнат тежестите и вратата от проснатия на земята младеж.
— Ти нямаш никаква власт тук! — лицето на съдебния пристав беше зачервено от ейла и изглеждаше, че той всеки момент ще се пръсне от бяс.
Корбет извади меча си.
— Аз съм сър Хю Корбет, кралски пратеник, и ви казвам, че тази жена ще бъде съдена единствено от законен съд!
Думите му бяха посрещнати с неодобрително мърморене. Окуражен, Робърт, съдебният пристав, пристъпи крачка напред. Корбет хвана меча си с две ръце и го вдигна.
— Какво смяташ да правиш, Робърт? — попита той тихо. — Да ме нападнеш ли?
Съдебният пристав припряно отстъпи назад.
— Извадете кучката! — изкрещя той през рамо.
И така, прътът беше издърпан, а столчето в края му — извлечено до плитчините на езерцето. Корбет нагази във водата и се приближи до жената.
— О, Боже, имай милост! — прошепна той.
Мръсната сива коса на Гунхилда се беше залепила за сбръчканото й лице. Кралският пратеник хвърли един поглед към полуотворените, заслонени от тежки клепачи очи на старицата и към увисналата й долна челюст и разбра, че вече е твърде късно. После опипа шията и китките й за пулс, но не долови нищо. Накрая извади камата си, разряза въжетата, които стягаха тялото на жената, и я взе в ръцете си. Старицата беше лека като дете. Корбет се изкачи обратно на калната поляна.
— Ах, вие, негодници! — изрева той.
Съдебният пристав тихичко се измъкна, а Гърни и Кечпоул се приближиха към кралския пратеник.
— Какво става, Корбет?
— Старицата е мъртва! Убита от тези проклетници!
Кралският пратеник продължи да върви и внимателно положи трупа на Гунхилда върху една маса пред кръчмата. После придърпа мърлявите й поли върху тънките й като клечки крака, покрити с плетеница от вени, и отново провери за пулс.
— Починала е от удавяне или пък от шок — втренчи се той в Гърни. — Така или иначе, сър Саймън, тази старица беше убита.
В този момент двама от хората на Гърни довлякоха русокосия младеж при господаря си. Корбет се приближи до него, хвана внимателно брадичката му и вдигна лицето му. Със зяпнала уста и полуспуснати клепачи, младежът имаше доста глуповат вид. Едното му око беше затворено от ужасен оток, а от ъгълчето на устата му се процеждаше струйка кръв. Тялото му беше цялото покрито със синини.
Корбет взе мях с вино от един от хората на Гърни и пъхна гърлото му между устните на младежа.
— Той е убиец! — изкрещя Робърт. С тълпата селяни зад гърба си съдебният пристав беше възвърнал напереността си.
Корбет гневно се взря в тлъстото му лице.
— Ти и приятелчетата ти сте убийци! — извика той. — Гунхилда е мъртва и кръвта й лепне по вашите ръце!
Сподавеният стон на Гилбърт се сля с думите на Корбет.
— Този мъж — извика кралският пратеник дрезгаво — ще бъде изправен пред кралския съд, а дотогава ще бъде мой затворник.
Отец Августин си проправи път през тълпата и Гърни, който стоеше до Корбет, му направи знак да се приближи.
— Не можа ли да се намесиш, отче?
Очите на свещеника се отместиха от господаря на имението към кралския пратеник. После той облиза тънките си, сухи устни и засрамено погледна към трупа на старицата.
— Опитах се — промърмори отец Августин, — но жаждата за кръв на селяните се оказа по-силна от мен. Не можеш да ги виниш, сър Хю. Марина лежи мъртва в църквата ми. Все някой трябва да плати за смъртта й, нали така?
Гърни щракна с пръсти към хората си.
— Занесете тялото на жената в църквата. Отче, аз ще платя за погребението.
— Ами младежът? — Корбет кимна към Гилбърт, който стискаше ръцете на човека, който го беше арестувал, и се взираше с отворена уста в подгизналия труп на майка си.