Песента на Тъмния ангел

В църквата беше тихо. В нефа беше поставена дълга, грубо скована маса и от двете й страни се бяха разположили по шестима мъже. В далечния й край, върху богато украсен трон, седеше сър Саймън. В близкия край отец Августин, който изпълняваше ролята и на енорийски писар, беше подредил пособията си за писане — пергамент, мастилница и пемза — и само чакаше заседанието да започне, за да го документира. Зад Гърни стояха мрачният Кечпоул, Джайлс Селдич и мастър Джоузеф, а по земята около масата бяха насядали някои от жителите на селото. Щом видя Корбет, господарят на имението му махна да се приближи и му посочи към едно столче от дясната си страна.

— Ти ще ми бъдеш свидетел, сър Хю.

След тези думи Гърни се изправи на крака и официално обяви началото на съдебното заседание.

Корбет наблюдаваше с интерес. Той често беше влизал в ролята на кралски съдия или комисар, но досега не беше виждал някакъв сериозен въпрос да бъде разглеждан от местен съд.

— Днес сме се събрали — започна Гърни, — за да разследваме смъртта на Марина, дъщеря на кожаря Фулк, която беше намерена жестоко убита сред пустошта. Девойката е била изнасилена и удушена — той вдигна ръце, за да укроти присъстващите — от неизвестен или неизвестни извършители. Всички вие сте наясно с древния обичай — продължи той припряно — и знаете, първо, че смъртният случай ще бъде описан и, второ, че ако бъдат събрани достатъчно сведения, могат да бъдат посочени обвиняем или обвиняеми — гласът му се извиси. — Ако се стигне до последното, обвиняемият или обвиняемите трябва да бъдат задържани и при следващото заседание на окръжния съд да им бъде осигурен справедлив процес пред техните съселяни.

Присъстващите тихо запротестираха. Гърни нервно изтри ръце в края на мантията си. После се вгледа в съдебните заседатели от двете страни на масата, задържайки погледа си върху Робърт, съдебния пристав.

— Всички вие се заклехте върху Евангелието — той посочи към тежката книга на масата. — Същото трябва да стори и всеки, който изяви желание да даде показания. Предполагам, няма нужда да ви напомням, че лъжесвидетелстването може да бъде наказано със смърт.

Последните думи на Гърни отекнаха в църквата като погребален звън, грубо подсещайки арендаторите му колко опасно би било да излъжат в такъв важен случай.

След встъпителната реч на господаря на имението разпитите започнаха. Пръв положи клетва ловджията Томас, който разказа как е намерил момичето. После Джайлс Селдич картинно описа нараняванията, открити по трупа, при което Корбет забеляза отвращението по лицата на съдебните заседатели и останалите селяни.

— Кога мислиш, че е била убита девойката? — попита Гърни.