Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
Нощта бавно настъпваше и над гневните вълни на отлива се стелеше мъгла. Хищните крясъци на морските птици се смесваха със стенанията на вятъра. „Ама че зловещо място!“ — помисли си Корбет, след което си спомни легендите, които се разказваха за него. Някой в Суофам беше нарекъл тукашния вятър Тъмния ангел и бе разказал на кралския пратеник, че някога в тази част на Норфък живеело древно племе, което се опълчило на римляните и потопило земята в кръв. Корбет едва не подскочи, когато Ранулф изравни коня си с неговия.
— Господарю — започна помощникът му предпазливо, — двамата с Малтоут се чудехме колко време смяташ да останем тук.
Корбет се усмихна.
— Колкото е необходимо, Ранулф.
— Но нали селяните вече си намериха виновник за убийството на онова момиче? — смени тактиката Ранулф. — Сър Саймън е прав — ако Гилбърт им падне в ръцете, ще го убият.
Кралският пратеник дръпна юздите на коня си и се вгледа в своя помощник.
— Срещал ли си мастър Джоузеф преди?
Ранулф се почеса по наболата брада.
— И аз си мислех за това. Той определено ме позна, а мисля, че и аз се сещам кой е.
— И откъде се познавате?
— Не знам, не мога да си спомня.
— Какво мислиш за Пастирите? — попита Корбет.
— Най-обикновени шарлатани — ухили се Ранулф. — Старата ми майка все ми казваше да внимавам с религията, понеже истинските светци били несравнимо по-малко от мошениците.
— Значи смяташ, че Пастирите са мошеници, така ли?
— Мисля, че трябва да ги разпитаме.
Корбет кимна.
— Щом приключим тук, двамата с Малтоут ще отидете да поднесете съболезнованията ми на мастър Джоузеф и ще се опитате да си поговорите с подопечните му младежи и девойки.
Ранулф затвори очи.
— Студено ми е, господарю! И освен това съм гладен!
— Когато се върнете в имението, там ще ви чака топло ядене и удобно легло. Пък и ще ви позволя да поиграете на зарове — кралският пратеник вдигна предупредително пръст. — Но не със слугите на сър Саймън!
Ранулф невинно примигна.
— Не се шегувам — настоя Корбет. — Освен това ти забранявам да им пробутваш странните отвари и еликсири, достигнали до теб от древните египтяни, които се опитваш да продаваш всеки път, щом дойдем в провинцията.
Ранулф преглътна тежко и гузно се взря в Малтоут. Откъде ли господарят, Киселата физиономия, можеше да знае за малката му кожена торбичка, пълна с лекове, които той винаги беше готов да продава на наивници?
— А сега — Корбет подкара коня си напред — елате да огледаме ешафода.
И така, тримата препуснаха по скалната пътека, докато накрая не се озоваха при тройната бесилка, която се извисяваше на фона на притъмняващото небе, само на двайсетина стъпки от ръба на скалата. Корбет стисна юздите и се опита да усмири неспокойния си кон, след което вдигна поглед към грамадните железни куки, прикрепени към всяко едно от трите рамена на бесилката.
— Предполагам — каза той повече на себе си, отколкото на спътниците си, — че ако ще екзекутират някой престъпник, го водят тук, качват го върху някоя стълба, а после дръпват стълбата изпод краката му и го оставят да увисне на въжето. Не това обаче се е случило с жената на пекаря.
Кралският пратеник се взря в изпотъпканата трева. Конят му беше толкова неспокоен, че той се зачуди дали под бесилката не лежи погребан някой самоубиец или пък човек, отлъчен от Църквата. Защо ли съпругата на пекаря беше дошла тук? И защо беше позволила на някого да сложи примка около врата й? Как така убиецът не беше оставил никакви следи? И кой беше върнал коня на пекаря в селото?
В следващия момент се чу тропот от конски копита и Корбет стреснато се озърна през рамо. Изведнъж от мъглата се появи Мънк, възседнал галопиращия си кон, чийто плащ се развяваше така, че му придаваше вид на връхлитащ върху плячката си гарван. Корбет кимна към Ранулф и Малтоут в знак, че могат да тръгват.
— Вървете в Убежището — нареди той. — Ще се видим в имението.
Ранулф и Малтоут препуснаха, оставяйки господаря си, а Мънк, чийто кон вече забавяше ход, се приближи до кралския пратеник. Служителят на граф Съри отметна качулката си и Корбет видя, че лицето и косата му са подгизнали. Да не би мрачният чиновник да беше стоял на брега, взирайки се в разбиващите се вълни? Мънк посочи към ешафода.