Песента на Тъмния ангел
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Песента на Тъмния ангел». Краткое содержание книги:
— Магьосничките често използват човешки черепи и кости в ужасните си ритуали — заяви един от селяните с писклив гласец.
После беше призован отец Августин.
— Не знам дали Гунхилда или синът й имат нещо общо с оплячкосването на гробовете — отвърна той на зададения му от Гърни въпрос. — Единственото, което мога да кажа, е, че тези събития се случват от една година насам и че лично аз не виждам в тях никакъв смисъл.
— Какво имаш предвид? — попита Корбет.
— Досега не е разровен нито един пресен гроб, а в старите гробове няма нищо друго освен купчина кости.
— Установени ли са някакви липси? — продължи с въпросите кралският пратеник.
— Доколкото знам, не.
Постепенно сумракът в църквата започна да се сгъстява и Гърни направи обобщение на всичко, което беше казано през деня. После съдебните заседатели се оттеглиха за съвещание, но не след дълго се върнаха в нефа и се струпаха зад пристава Робърт, който, както Ранулф прошепна на Корбет, се перчеше като петел върху купчина тор.
— Взехте ли решение?
— Да, господарю. Стигнахме до заключението, че Марина, дъщерята на кожаря Фулк, е била убита от Гилбърт със знанието и помощта на майка му, Гунхилда. Настояваме двамата виновници да бъдат задържани и изправени пред съда, за да отговарят за престъплението си.
Гърни вдигна ръка.
— Така да бъде — обеща той, след което хвърли един предупредителен поглед към съдебните заседатели, а после и към останалите селяни, които се бяха струпали в нефа и в момента заплашително мърмореха. — На обвиняемите ще бъде осигурен справедлив процес — заяви решително господарят на имението. — Трябва да им бъде осигурен справедлив процес!
Откъм различни части на нефа се дочуха неодобрителни възгласи.
— Заседателите изпълниха своите задължения — продължи Гърни, изваждайки от кесията си две сребърни монети и поставяйки ги на масата. — Това сребро е за кожаря Фулк, за да плати с него погребалната служба на дъщеря си. Освен това ще платя на отец Августин и ще му поръчам да отслужва литургии за упокой на душата на Марина отсега, та чак до Великден.
Селяните, които вече жужаха досущ като рояк пчели, наобиколиха съдебните заседатели и докато онези излизаха от църквата, одобрително ги потупваха по гърба. Отец Августин заяви, че имал някаква работа, така че остави записките от заседанието на Гърни и се забърза след енориашите си.
Сър Саймън направи знак на Кечпоул да се приближи.
— Вземи неколцина мъже — нареди му той — и отидете да арестувате Гунхилда и Гилбърт. Моли се да стигнете до тях преди селяните, които сигурно вече се тълпят в кръчмата „Кътче край камината“, да се напият и да вземат закона в свои ръце.
Кечпоул побърза да изпълни заповедта на господаря си, а самият Гърни се изправи, протегна се и погледна към Корбет.
— Хубава работа свършихме, няма що.
— Краят също няма да е хубав — Корбет стисна устни и погледна към вратата на църквата. „Арендаторите ти — помисли си той — искат справедливост и кръв.“
— В имението ли ще се връщаш сега?
— Може би по-късно. Искам да огледам околността, преди да се стъмни.
Корбет се извини и — следван по петите от мрачните Ранулф и Малтоут — се отправи към полянката зад къщата на свещеника, където пасяха конете им. После тримата препуснаха през селото и кралският пратеник, който яздеше най-отпред, заоглежда варосаните постройки със сламени покриви, всяка една от които беше издигната върху свое собствено парче земя. Явно селото процъфтяваше, помисли си той, но едновременно с това наоколо определено се усещаше тягостното присъствие на насилствена смърт. По уличките нямаше никого — жените се бяха затворили вкъщи с децата си, а мъжете се бяха събрали в кръчмата срещу селската мера със заледеното езерце.
Селяните, които стояха на вратата на „Кътче край камината“, забелязаха кралския пратеник и го поздравиха. В отговор той вдигна облечената си в ръкавица ръка. После видя Робърт да излиза от къщата си — прясно боядисана постройка с каменна основа и с кръстосани греди по фасадата на зидания втори етаж — и се зачуди откъде ли се е взело новопридобитото богатство на съдебния пристав. По-нататък се намираше къщата на пекаря, обозначена с малка, но ярка табела, на която бяха изобразени три бели хлебчета върху сребърен поднос. При други обстоятелства Корбет би се отбил в пекарната, но капаците на прозорците бяха затворени, а вратата — залостена, сякаш смъртта на девойката беше напомнила на пекаря за собствената му трагедия. И така, кралският пратеник продължи да язди, докато накрая не излезе от селото, откъдето пък пое по пътя към скалите.