Лунната светлина ти отива [calibre 1.27.0]

18

Малкълм Нортън седеше в офиса си на Темза Стрийт, като гледаше втренчено тефтера с ангажиментите си за останалата част от деня. Но сега такива изобщо нямаше, след отменената среща в два часа. Не беше кой знае какъв случай — някаква млада домакиня, която съдеше съседа си, защото кучето му я беше ухапало. Срещу кучето обаче бе имало и предишно оплакване — друга съседка се бе отървала, отбранявайки се с метла — така че въпросът беше предрешен: застрахователната компания щеше да иска споразумение, особено след като портата бе оставена нехайно отворена, а кучето — отвързано.

Бедата беше, че случаят бе прекалено лесен. Жената се беше обадила да каже, че е доволна от предложението на застрахователната компания. Което означава, помисли си мрачно Нортън, че губя три или четири хиляди долара.

Все още не можеше да преодолее болезнената мисъл, че по-малко от двадесет и четири часа преди смъртта си Нюела Мур тайно се бе отказала да му продаде къщата си. Сега бе вързан с ипотека за двеста хиляди долара, която бе направил на собствената си къща.

Дяволски трудно се бе оказало да убеди Джанис да се подпише, че е съгласна с ипотеката. Накрая й беше казал за предстоящата промяна в „Уетлънд Акт“, както и за печалбата, която се надяваше да реализира при препродажбата на имота на Нюела Мур.

— Виж — беше подхванал той, опитвайки се да я убеди, — уморила си се да работиш в старческия дом. Господ ми е свидетел, че слушам това всеки ден. Продажбата е напълно законна. Къщата има нужда от ремонт. Най-лошият възможен вариант е новият закон да не мине, което няма да се случи. Ако все пак стане, ще направим ипотека за ремонтиране на къщата на Нюела, ще я подновим и ще я продадем за триста и петдесет хиляди долара.

— Втора ипотека — беше отвърнала саркастично тя. — Леле-мале, голям търговец си. Значи напускам работа. И какво ще правиш с новопридобитото си богатство, след като приемат промяната в „Уетлънд Акт“?

Това, разбира се, бе въпрос, на който не беше готов да отговори. Не и докато продажбата не станеше факт. И естествено нямаше да го направи сега. Не и докато нещата не се променяха. Все още чуваше гневните думи на Джанис, след като се бяха върнали вкъщи в петък вечерта.

— Значи сега имаме ипотека за двеста хиляди долара плюс разходите, които направихме, за да я получим. Отивай право в банката да я изплатиш. Нямам намерение да загубя дома си.

— Няма да го загубиш — беше й отвърнал, като се молеше да му даде време да уреди всичко. — Вече казах на Маги Холоуей, че искам да се видя с нея. Знае, че е във връзка с къщата. Мислиш ли, че ще реши да живее в дом, където мащехата й е била убита? Мис Холоуей ще си замине от Нюпорт възможно най-скоро и аз ще изтъкна пред нея, че дълги години съм помагал на Нюела и Тим Мур, без да им взимам обичайния за мен хонорар. До следващата седмица ще се е съгласила да ми продаде къщата.