Последният скок на лъва
- Автор: Демилль Нельсон
- Серия: Джон Кори (bg) #5
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последният скок на лъва». Краткое содержание книги:
— На груповите скачачи им е нужно колкото се може по-широк изход, за да излязат накуп — обясни тя.
Замислих се над думите й и отбелязах:
— Май ще е студено и шумно без врата.
— Много шумно — съгласи се тя и добави весело — И няма мога да те чувам.
— Ами седни по-близо. Хей, как беше името на онзи италианец?
— Какъв италианец?
— Онзи, чието име трябва да крещим, докато скачаме.
— Джон, какви ги дрънкаш?
— А бе онзи бе… А, сетих се! Джеронимо!
Няколко глави се обърнаха към нас. Кейт се примъкна по-близо до стената и се загледа към мястото, където би трябвало да е прозорецът.
Парашутистите продължаваха да се качват. Гърбът ме болеше в тази поза заради петнайсеткилограмовата екипировка, а задникът ми, който е само мускули без грам тлъстина, започваше да усеща твърдия под. Пълна отврат.
Прилича донякъде на ски, да знаете. Правиш дълго пътуване доникъде, купуваш куп скъпи принадлежности и си заобиколен от фанатични слабоумни, които си мислят, че си прекарват страхотно, като висят цяла вечност по опашки. После следват няколко минути прилив на адреналин или чист ужас — и всичко приключва. Нещо като секса.
Първата ми жена Робин, която също е юристка (обичам да чукам юристки за отмъщение), беше скиорка, но това бе първи брак и не продължи дълго, така че не стигнах по-далече от пистите за начинаещи, когато тя с радост се изпързаля от живота ми. А сега съм някакъв си проклет парашутист. Така де, прекарал съм по-голямата част от професионалния си живот в опасни ситуации — нима това е начин да си почине човек?
— Джон?
— Да, скъпа?
— Един скок, после се връщаме у дома.
— Скъпа, искам да запиша три скока от „Ди Си седем Б“.
— Аз пък ще си навехна глезена при приземяване и ще трябва заедно с парамедика да ми помогнете да стигна де колата.
Вече се чувствах малко виновен, затова казах:
— Не, не. Наистина ми харесва. Ще се държа прилично. Нека се позабавляваме.
— Изложи ме пред Крейг.
— Кой Крейг? — А, онзи тип, дето иска да те чука. — Ще му се извиня, когато всички излезем довечера на питие. — „Ще го причакам в мъжката тоалетна. Това ми е специалитетът.“ — Става ли? Хей, чакам с нетърпение партито след скоковете. Страхотна група парашутисти.
Тя ме погледна изпитателно, търсеше признаци на неискреност.
Видях Крейг да идва към нас между парашутистите. Той беше нещо като старши в клуба и съответно имаше официални отговорности, които включваха проверка дали всички са щастливи, настанени както трябва и дали не са си забравили парашута.
Исках да изкупя вината си пред него — и пред Кейт — за непредизвиканата си изцепка, затова му извиках:
— Хей, Крейг! Излитаме, а? Ще направим страхотен скок, брато!
Крейг ми се усмихна вяло и продължи към пилотската кабина.
Погледнах Кейт. Беше затворила очи. Записах си наум: „Крейг да се държи под око. Вероятен терорист“.
Онзи с папката влезе в салона да провери имената и групите. Какво е станало с личната отговорност, по дяволите? Ако не знаеш къде ти е мястото или с кого трябва да си, по-добре изобщо да не се захващаш с такива неща.
Както и да е, онзи с папката стигна до първите редове и отново провери имената и местата ни.
Крейг излезе от пилотската кабина и го попита:
— Как са нещата, Джо?
— Имаме двама отпаднали и един записал се в последния момент — отвърна Джо. — Общо шейсет и трима скачачи.
— Добре — каза Крейг. — Може би ще изгубим още няколко за втория скок.
Какво?!
— Пилотът е готов, когато ние сме готови — продължи Крейг.
Забелязах, че Джо не носи екип и парашут, и затова заключих, че ще остане на земята с манифеста — просто в случай, че нещо се оплеска. Представих си го как задрасква шейсет и три имена, докато самолетът пикира надолу. Кофти късмет за записалия се в последния момент. А междувременно един от отсъстващите се появява задъхан и казва: „Попаднах в задръстване. Закъснях ли?“ Съдба.
Джо вече беше слязъл. Крейг тръгна към мястото си сред груповите скачачи, но изведнъж спря и се обърна към мен.
— Значи приемам, че днес ще направиш и трите скока, Джон.
— Та аз съм тук, за да скачам! — отвърнах ентусиазирано и го уведомих: — Довечера ще те черпя бира.
Крейг хвърли поглед към Кейт, после се обърна и намери мястото си на пода до задния отвор. Не си беше сложил шлема и забелязах, че има голямо плешиво петно на темето.