Любов под гибелна звезда

— Сухо място. Всичко е избледняло и безцветно. Чувам течаща вода в далечината, сякаш някъде има река, но просто не мога да я достигна. Струва ми се, че сякаш се опитвам да намеря нещо.

— Суха земя значи? Знаеш ли, че такива образи са доста обичайни в сънищата — успокои я Кейт. — Появяват се във всеки съновник във всички страни, в които съм била.

Хелън преглътна раздразнението си и кимна:

— Да, но сутрин се събуждам и краката ми… — Тя се спря, долавяйки колко откачено звучеше. За миг Кейт я загледа изучаващо.

— Насън ли ходиш, миличка? Това ли е? — Кейт хвана Хелън за раменете, насърчавайки я да я погледне в очите. Хелън вдигна ръце и поклати глава.

— Не знам какво правя. Но съм толкова уморена, Кейт — каза тя. Няколко сълзи на изтощение се търкулнаха от очите й. — Дори ако успея да заспя, се събуждам и имам чувството, че съм бягала безкрайно. Мисля, че полудявам. — Тя се изсмя нервно. Кейт я притегли в една от ухаещите си на сладкиши прегръдки.

— Всичко е наред. Ще оправим положението — каза успокояващо Кейт. — Говори ли вече с баща си?

— Не. И не искам и ти да го правиш — настоя Хелън, като се дръпна назад да погледне Кейт право в лицето. Кейт я изгледа въпросително и Хелън продължи: — Другата седмица, ако още съм луда, ще му кажа, но мисля, че тази седмица беше достатъчно драматична и за двама ни.

Кейт кимна.

— Ти реши кога си готова да поговориш с баща си, и аз ще дойда. Моята малка loca11 — подкачи я тя с усмивка. Хелън се усмихна в отговор, благодарна, че си имаше Кейт, която можеше да я изслуша сериозно, когато имаше нужда от това, а после да престане да бъде сериозна точно когато трябва.

— Мисля, че можем да зарежем останалото. — Кейт прегърна Хелън за последно. — Готова ли си да тръгваме? — провикна се през рамо, докато минаваше зад тезгяха и прибираше парите в сейфа.

Хелън прибра метлата и се запъти към задната врата. След като изгаси лампите, се обърна да заключи, докато Кейт се отправяше през алеята към колата си, с ключовете в ръка.

Никоя от тях не чу нищо. С ъгълчето на окото си Хелън зърна размазано петно и бледосиня светкавица, и усети мирис. Беше отвратителна и въпреки това натрапчиво позната миризма на опърлена коса, смесена със застоял озон. После Кейт падна на земята като марионетка с прерязани конци. Хелън инстинктивно протегна ръце, в опит да смекчи падането й, но нападателят се възползва от възможността да нахлузи торба на главата й изотзад.

Беше твърде стресната, за да изпищи. Когато я дръпнаха назад и се притисна към нечия мека гръд, Хелън внезапно осъзна, че е нападната от жена.

Хелън винаги бе знаела, че е силна — и не просто силна като за момиче. Силна като за мечка. Прегъна колене и запъна пръстите на краката си в тротоара, готова да предизвика огромен шок у кандидат-похитителката си. Изви гръб и се опита да се отскубне от ръцете на нападателката си, и с изненада осъзна, че не може. Невидимата жена беше също толкова невероятно силна като нея. Но Хелън имаше повече за губене.