Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
От друга гледна точка обаче тази дарба беше някак опасна. Вчера една от онези книги можеше да я прасне право в лицето. Ами ако беше седяла под полилей? Чарлс бе способен да го накара да се стовари върху главата й. Наум си отбеляза, че не бива да привлича вниманието му върху себе си. Не че всъщност се опасяваше, че това щеше да се окаже проблем — Трейси явно беше много умела в избягването на чуждото внимание. Може би тъкмо това беше нейната дарба.
После в стаята влязоха Емили и Сара. Аманда още не беше съвсем наясно какви са техните дарби. Всичко, което откри вчера, бе, че Емили говори страни неща, а Сара е съвсем неразгадаема. Мартин седеше точно зад нея. За него й бе известно само, че има силата да наранява хората, но не знаеше как.
Малкото кръглолико момче също дойде. Аманда не знаеше нищичко за него, дори името му. И последна пристигна Джена, която четеше мислите на хората.
Още щом зърна момичето, Аманда осъзна, че то се е вторачило в нея с най-странното изражение на лицето си. „Ужас, иска да прочете мислите ми!“ — досети се тя. Трескаво се опита да си представи за какво мисли Трейси по време на час. Навярно беше потисната и си мислеше за всички хора, които я пренебрегват през деня — родителите й, шофьорът на автобуса, децата в училището. Или пък си мислеше за човека, който й обръщаше внимание — момичето, за което всички мислеха, че е Аманда Бийсън. Хрумна й, че Аманда наистина заслужава титлата Злата царица…
О, не, мислеше си за Аманда! Бързо насочи съзнанието си към седемте малки сестри на Трейси и се опита да си спомни имената им. Санди, Манди, Канди… Бланди? Не, не бяха така.
— Добър ден, ученици — заговори мадам. — Както знаете, вчера обсъждахме проблема на Кен. Мъж, уверен, че жена му го е убила, настоява Кен да уведоми полицията. Кен не иска да се намесва и е напълно прав. Защо обаче е прав?
Ръката на Мартин литна нагоре и момчето диво я размаха.
— Да, Мартин?
— Прав е, защото в полицията няма да му повярват. Никой не ни вярва. Когато казвам на хората какво мога да правя, те просто ми се смеят и се налага да им покажа. И тогава всички много ми се ядосват.
Кен се намеси:
— Мартин, може би е най-добре да не им казваш нищо. Така те няма да ти се присмиват и няма да ти се налага да им показваш. И никой няма да ти се ядосва.
Мадам се усмихна на Кен и го похвали:
— Много добър съвет, Кен. Но, Мартин, ти отговори на въпроса ми. Кен ще постъпи правилно, като не се обади в полицията, защото няма да му повярват. Трябва да запомните, че обикновените кора — хората, които нямат дарба — не вярват в способностите, които имате вие. Какво ще се случи, ако някой от вас издаде пред някого на какво е способен? Емили?
Отговор не последва.
— Емили!
— Ъ? Тоест, извинете, мадам, какво ме попитахте?
Учителката заговори строго:
— Емили, трябва да държиш съзнанието си тук, в час.
— Съжалявам, мадам. Само че, ами, все виждам едно земетресение и си мисля, че може би ще се случи утре, но не знам къде.
Мадам поклати глава.
— Емили, предполага се, че се опитваш да контролираш виденията си, не да ги отприщваш.
— Но ако разбера къде ще се случи земетресението, ще мога да предупредя хората, за да не бъде наранен някой.
Тогава се намеси и Чарлс:
— Няма да те послушат. Ще стане точно както каза и Мартин — няма да ти повярват. Само ще те вземат за смахната.
Емили обаче упорстваше:
— Но после ще осъзнаят, че съм била права.
— И тогава какво ще се случи с теб, Емили? — Това я попита мадам, а после се обърна и към целия клас: — Какво ще се случи с всеки от вас, ако хората приемат сериозно факта, че имате дарби? Сара, как мислиш, какво може да ти се случи?
И вечната усмивка на Сара като че ли повехна.
— Някой може да ме помоли да върша ужасни неща за него.
— Винаги можеш да откажеш — каза Чарлс. — Така бих постъпил аз.
И Джена се включи:
— О, така ли? Ами ако този някой е опрял пистолет в слепоочието ти, докато ти изказва молбата си?
— Това е лесно — отвърна Чарлс, — ще накарам пистолета да изхвърчи от пръстите му. А Сара може да се справи дори по-добре. Може да принуди човека да опре дулото в собствената си глава и да си пръсне мозъка!