Далеч от очите, далеч от ума

Мадам изглеждаше разтревожена, ала Аманда не вярваше, че безпокойството й е свързано с медения месец на лелята.

— Ти каза ли на леля си?

— Не точно. Разказах им, че познавам едни хора, които за медения си месец отишли в Ямайка, и че много им харесало там. И тогава се оказа, че приятелят на леля винаги бил мечтал да отиде в Ямайка, и ето как те промениха плановете си за екскурзията след сватбата!

— Еха, ама това е много готино — коментира Кен. — Избавила си ги от тропическата буря, но не си издала нищо за себе си.

Мадам бавно кимна.

— Да, това е било много творчески подход, Емили. Ала въпреки това си поела риск. Можело е да те заподозрат.

— Но тя ми е леля, мадам! Не би ме наранила.

— Не и съзнателно може би — отвърна мадам. — Но опасността е истинска, Емили, и трябва винаги да бъдеш нащрек…

— Чакайте малко — прекъсна ги Джена. — Ами всички онези хора на Бермудските острови? Някои от тях може също да са отишли там за медения си месец.

— Но аз не мога да помогна на всички! — викна Емили.

— Защо не? — предизвика я Чарлс. — Ако беше видяла бъдещето преди да се родя, можеше да предупредиш родителите ми, че докторът ще допусне глупава грешка при израждането ми и че ще бъда в инвалидна количка!

— Дори и на годинка не съм била, когато си се родил! — простена Емили.

Учителката плесна с ръце.

— Ученици, ученици! Достатъчно. Днес трябваше да обсъждаме проблема на Кен.

Ала тъкмо в този момент вратата на стаята се отвори и вътре влезе директорът, господин Джаксън, придружен от млада жена, която Аманда никога преди това не беше виждала.

Мадам леко смръщи вежди заради прекъсването.

— Добър ден, господин Джаксън — учтиво го поздрави тя, ала нещо в тона й се стори много интересно на Аманда. Винаги когато директорът влизаше в някоя стая, учителите се държаха много почтително и се суетяха да го посрещнат. Ала нещо в гласа и изражението на мадам подсказа на Аманда, че жената не харесва особено господин Джаксън. Навярно и други преподаватели не харесваха директора, но повече от сигурно бе, че те никога не го показваха. Аманда отново остана впечатлена от факта, че мадам е така различна от останалите учители.

— Какво можем да направим за вас, господин Джаксън? — попита го тя, ала думите й прозвучаха, сякаш въобще не иска да направи нищо за него.

Лицето на директора, което обикновено бе мрачно, сега изглеждаше необичайно ведро.

— Става дума за това какво аз мога да направя за вас, мадам. Както и за целия ви клас. Бих искал да ви представя Серена Ханкок, вашата нова стажантка.

Очевидно бе, че мадам се слиса.