Далеч от очите, далеч от ума
- Автор: Кей Мэрилин
- Серия: Дарба #1
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: София Русенова
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Далеч от очите, далеч от ума». Краткое содержание книги:
— Стажантка ли? Не съм молила за стажантка, господин Джаксън. Никога преди не сме имали стажантка в този час.
Изражението на директора малко се помрачи.
— Е, ето че сега имате. И смея да мисля, че трябва да бъдете благодарна за помощта. Предполага се, че учениците ви имат дарби, нали така?
Мадам го погледна предпазливо.
— Да.
— Е, госпожица Ханкок също има дарба. Тя умее да хипнотизира.
Според Аманда мадам вече изглеждаше обезпокоена.
— И защо моите ученици биха имали нужда от хипнотизатор?
Директорът сви рамене.
— Специални деца, специални нужди, специални решения. Сега ще ви оставя с госпожица Ханкок — рече той и излезе от стаята.
Всички се вгледаха любопитно в госпожица Ханкок. Всъщност Аманда беше силно впечатлена от новото попълнение в класа им. Също като повечето стажанти и госпожицата беше много млада, най-вероятно беше под трийсет години. За разлика от повечето учители обаче, тя изглеждаше готина. Имаше гъста, дълга руса коса, спускаща се по гърба й на идеални вълни, и алени устни. Роклята й беше невероятна — къса, прилепнала и с ярки цветове — тюркоазено и виолетово. Като предана читателка на списание „Тийн Вог“ Аманда много добре знаеше, че тюркоазеното и виолетовото бяха много модерни този сезон.
— Моля, седнете, госпожице Ханкок — нареди й мадам. — Уверена съм, че днес бихте желала единствено да наблюдавате.
Младата жена се усмихна, разкривайки искрящо бели зъби.
— Благодаря, мадам. Но, моля ви, наричайте ме Серена. — Тя се обърна и към учениците: — Всички можете да ме наричате Серена.
Аманда напълно разбираше защо по лицето на мадам се изписа стреснато изражение. Нито един учител в „Медоубрук“, пък бил той и стажант, не беше наричан само по малко име.
Всички наблюдаваха как Серена се настанява в дъното на стаята. Сетне отново се обърнаха към мадам.
На Аманда й се стори, че учителката им изглежда объркана, сякаш не знае как точно да постъпи. Това беше странно за мадам — само след два часа с нея Аманда вече можеше да твърди, че тази преподавателка винаги излъчва неподправена самоувереност. Защо се тревожеше сега? Да не би да се опасяваше, че ще изгуби класа си и че мястото й ще бъде завзето от стажантката? Обикновено никой не обръщаше особено внимание на стажантите.
Най-накрая мадам отново заговори:
— Струва ми се, че това е добър момент да почетем самостоятелно. Уверена съм, че всички си носите книги. Моля, извадете ги сега.
Сетне тя също седна зад бюрото си и отвори един том.
Всичко бе много необикновено, помисли си Аманда. Като че ли учителката не искаше да продължи разговора за дарбите им в присъствието на стажантката. Но нима другите учители не знаеха какви странни неща могат да вършат тези ученици? Поне господин Джаксън трябваше да знае за тях — та той беше директорът! И несъмнено бе предупредил стажантката, Серена, преди да я прати в класната стая, за да работи с тези чудаци.
Тогава защо не се върнеха към разговорите си? Ако продължаха с дискусията, може би Аманда най-сетне щеше да открие каква е дарбата на Трейси. Защо мадам внезапно започна да се държи, все едно искаше да пазят тишина? Струваше й се, че тя все иска да ги закриля. Ала да ги закриля от какво, от кого?
Не им се наложи да четат дълго време. Скоро след това звънецът би и мадам ги освободи, без дори да им даде домашно за следващия ден.
Аманда събра книгите си и излезе в коридора. Тръгна към кабинета, където щеше да се проведе следващият й час, и не забеляза, че Джена върви след нея, докато момичето не прошепна в ухото й:
— Ти не си Трейси.
8
В продължение на един кратък миг Джена се уплаши, че е допуснала грешка. Реакцията към обвинението, което отправи, бе съвсем обичайна за Трейси. Момичето сега я гледаше неспокойно, уплашено и готово да заплаче.
Ала и последната сянка на съмнение изчезна, когато изражението на Трейси се промени. Сега съученичката й отвърна с предизвикателен поглед.
— Ти си луда — каза тя. — Разбира се, че съм Трейси. Кой друг бих могла да бъда?
Този отговор само потвърди подозренията на Джена. Трейси никога би се държала така нападателно.
— Ти си Аманда Бийсън.
— Не съм — заяви момичето разпалено, ала за Джена не бе нужно да чете мислите й, за да разпознае паниката, изписана на лицето на Аманда-Трейси.
— О, напротив. Ти си Госпожичка Суперготина Аманда Бийсън. Не съм забравила как ти и надутите ти приятели ме нарекохте вампир. Ех, де да бях! Ако бях вампир, досега да съм ти източила кръвчицата.