Тайната на мъртвите
- Автор: Харпер Том
- Язык: болгарский
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Тайната на мъртвите». Краткое содержание книги:
В една вила на черногорското крайбрежие Аби Кормак става свидетел на бруталното убийство на нейния любовник, дипломата Майкъл Ласкарис. Последното, което помни, е насоченият срещу нея пистолет.
Докато Аби се опитва да сглоби последните няколко месеца от живота на Майкъл, за да стигне до истината, тя бързо установява, че всъщност изобщо не го е познавала. Наяве излизат опасни познанства с престъпни лица от миналото и загадъчни следи.
Какво свързва златната огърлица с християнски монограм, подарена й от Майкъл, с ръкопис от IV век, намерен до двореца на Константин Велики, и новооткрит надпис в римските катакомби?
В хода на проучванията й става ясно, че някой иска да опази тайна, съществувала от векове. И че този някой няма да се спре пред нищо…
— Кажи ми, ако откриеш нещо.
На улицата дъждът биеше безмилостно. Аби намери тясна алея между две къщи, които я пазеха от дъжда, и извади писмото на Майкъл. Погледна часовника си. Минаваше пет, а в Германия — шест. Вероятно всички вече си бяха тръгнали. Но тя не можеше да чака. Извади телефона си и набра номера, надявайки се, че има достатъчно кредит.
Един глас се обади на немски.
— Търся доктор Грубер, моля.
— Момент. Ще ви прехвърля.
Гласът отстъпи място на електронна мелодия, която й напомни болницата в Черна гора. Тя потрепери. В далечния край на улицата сянка се отдели от една от къщите и тръгна към нея. Мъж в дълъг черен шлифер и старомодна тиролска шапка. Денят беше сумрачен и дъждът замъгляваше зрението й: безформеният шлифер го сливаше с околния мрак.
— Ало? — Мъжки глас от другата страна на линията, тънък и с акцент.
— Доктор Грубер?
— Да.
Сянката се движеше към нея по улицата. Можеше да отива къде ли не, но в движенията на човека имаше нещо, което изглеждаше насочено право срещу нея. Тя се огледа за подкрепа, но улицата беше пуста. Дори къщите й бяха обърнали гръб. Бели пердета закриваха прозорците, подобни на невиждащите очи на празните фотографски рамки у Джени.
Сама ли дойде? Защо Джени я попита това?
— Ало? — Гласът в слушалката — нетърпелив, може би малко раздразнен.
Аби се обърна и закрачи стремително, изстрелвайки думите на пресекулки.
— Доктор Грубер, говорите ли английски? Казвам се Аби Кормак. Приятелка съм на Майкъл Ласкарис. Познавате ли го?
Предпазлива пауза.
— Познавам господин Ласкарис.
— Той… — Аби погледна през рамо. Мъжът с шлифера продължаваше да я следва. — Той умря. Преглеждах някои документи, които е оставил, и намерих вашето писмо. Питах се…
Дали знаете защо никога не ми е споменавал за вас? Дали знаете защо е бил в Трир? Дали бихте могли да ми кажете кой го уби?
— … дали го помните — завърши тя неуверено.
Зави зад ъгъла и излезе на улица, от двете страни на която се простираха магазини. Мина кола, която разплиска локвите. Тя ускори крачки.
— Помня го — отговори доктор Грубер. — Съжалявам. Не много отдавна беше тук, за да се срещнем.
— Какво искаше?
Шумът от дъжда й пречеше да чува добре, но реши, че усети острота в тона му.
— Аз съм директор на Института по папирусология. Знаете ли какво означава думата папирусология? Изучаване на папируси. Древни документи.
— Добре. — Отново настъпи пауза. — Не знаех, че се интересува от древни документи.
— Не знаехте?
Аби хвърли отново поглед назад. Сянката още беше там. Очевидно моментът беше скъсил разстоянието — можеше да види тънка ивица от лицето между периферията на шапката и яката на шлифера, но беше прекалено мрачно и мокро, за да различи някакви подробности.
— Чувате ли? Удобно ли е да говорите?
— Да, удобно е. Аз…
Тя зави зад друг ъгъл и неочаквано се озова срещу катедралата. Дъждът беше прогонил уличния музикант и туристите; стори й се, че зърна римския легионер да се крие под свода на портата, но силуетът му беше толкова смътен, че можеше да е и призрак.
— Госпожо Кормак, вие къде се намирате?
— Англия.
— Възможно ли е да дойдете да ни посетите?
— В Германия?
— В Регионалния музей в Трир. Мисля, че тук, на място, ще бъде по-лесно да ви обясня някои неща.
Вече тичаше и се молеше черквата да е още отворена. Нали трябва да има места, където човек да намери убежище? Под бинтовете гърдите й пулсираха, сякаш се готвеха да разкъсат шевовете.
— Моля, не може ли да ми кажете…
— Лично ще бъде по-добре.
— Поне нещо…
— Господин Ласкарис остави инструкции. Пълна поверителност. Не мога…
Сянката се беше сляла с дъжда, но тя знаеше, че е тук. Изтича нагоре по стълбите, дръпна тежката врата на катедралата и влезе вътре.
— Ще дойда. Благодаря. Довиждане.
Тук най-сетне имаше хора. Разпоредители в червени плащове и туристи с мокри анораци и наведени назад глави, вторачени в розетките на тавана. В далечината чу чистите високи гласове на хористите, които пееха псалм. Аби изключи телефона си и застана неподвижно, оставяйки необятността на сградата да я обгърне.