Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
— Мой скъпи Пол — отвърна сестра му, — наистина отдаваш дължимото на мис Токс, както не се съмнявам, че би постъпил човек, проницателен като теб. Мисля, че трите думи в английския език, към които тя изпитва уважение, почти граничещо с благоговение, са Домби и Син.
— Да — отговори мистър Домби, — напълно го вярвам и това прави чест на мис Токс.
— А що се отнася до подаръка, мой скъпи Пол — продължи сестра му, — мога само да кажа, сигурна съм, че каквото и да й подариш, сигурна съм, че мис Токс ще го пази и цени като реликва. Но щом имаш подобно намерение, мой скъпи Пол, можеш да изразиш своята признателност по много лесен и приятен начин.
— А как именно? — попита мистър Домби.
— Разбира се, изборът на кръстник — продължи мисис Чик — е важен с оглед на връзките и влиятелността.
— Не разбирам как може това да важи и за моя син — хладно отбеляза мистър Домби.
— Съвсем вярно, мой скъпи Пол — откликна мисис Чик с извънредно голямо оживление, за да прикрие неочаквания обрат в намеренията си. — Точно това би казал ти. Не бих могла да очаквам друго от теб. Трябваше да предположа, че мнението ти ще бъде именно такова. Може би — тук мисис Чик отново се запъна, като че не бе уверена в подхода си, — може би това е основание, поради което би имал по-малко възражения да разрешиш на мис Токс да стане кръстница на милото детенце, макар и като представителка и заместничка на някой друг. Излишно е да говоря, че това ще се приеме като голямо внимание и чест.
— Луиза — отговори мистър Домби след кратко мълчание, — не може и да се допусне…
— Разбира се, че не може — извика мисис Чик, бързайки да предвиди отказа. — Не съм и мислила, че би могло.
Мистър Домби я погледна с раздразнение.
— Не ме тревожи, мой скъпи Пол — отвърна сестра му, — защото това ме съсипва. Съвсем нямам сили. Не съм на себе си, откакто почина скъпата бедна Фани.
Мистър Домби хвърли поглед към носната кърпичка, която сестра му допря до очите си, и отново поде:
— Не може и да се допусне, казвам аз.
— А аз казвам — промълви мисис Чик, — че не съм и мислила, че би могло.
— Боже мой, Луиза! — възкликна мистър Домби.
— Но, скъпи мой Пол — възрази тя с накърнено до сълзи честолюбие, — наистина трябва да бъда оставена да говоря. Аз съвсем не съм така умна, разсъдлива, красноречива и така нататък, какъвто си ти. Съзнавам това много добре. Още по-зле за мен, но даже и това да са последните слова, които ми е съдено да изрека — а последните слова би трябвало да са свети за теб и за мен, Пол, след като скъпата бедна Фани… пак ще кажа — не съм и мислила, че би могло. Нещо повече — добави тя с нараснало чувство за достойнство, като че до този момент бе пазила съкрушителния си аргумент, — никога не съм мислила, че би могло.
Мистър Домби се разходи до прозореца и се върна обратно.
— Не може и да се допусне, Луиза — заговори той (мисис Чик изразяваше категорично мнението си, като повтаряше: „Знам, че не може“, но той не й обръщаше внимание), — че не съществуват редица хора, които — при положение, че аз изобщо призная някакви права в случай като този — да нямат по-големи права спрямо мен, отколкото мис Токс. Но аз не признавам. Не признавам подобни права. Ние с Пол ще бъдем в състояние, когато му дойде времето, да съхраним положението си — с други думи, фирмата ще бъде в състояние да съхрани положението си, да го задържи и предаде по наследство сама, без каквито и да е банални помощници. Надявам се, че мога да си позволя да пренебрегна този вид чужда помощ, която родителите се стремят да осигурят на децата си, тъй като тя не ми е нужна. Така че, ако детството на Пол протече добре и аз го видя своевременно подготвен да навлезе в кариерата, отредена за него, ще бъда удовлетворен. Той ще може да се сближава с каквито пожелае влиятелни хора по-късно, когато енергично поддържа — и засилва, ако е възможно — престижа и кредита на фирмата. А дотогава аз може би съм му напълно достатъчен и никой друг не му е нужен. Не желая чужди хора да застават помежду ни. Бих предпочел да изразя своята признателност за услугите към толкова достойна особа като твоята приятелка. Затова нека да бъде така. А ние с мъжа ти, предполагам, отлично ще заместим останалите настойници.