Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
Когато се здрависа с чичото и племенника, цялото му лице, загоряло и масивно, засия. Но той като че бе склонен към лаконичност, защото само попита:
— Как е?
— Добре е — отвърна мистър Джилс, като бутна бутилката към него.
Той я взе и след като я огледа и помириса, попита извънредно изразително:
— От онова ли е?
— От същото — отговори старият майстор.
След което той подсвирна, като си напълни чашата и, изглежда, реши, че случаят наистина е празничен.
— Уол’р — каза той и оправи косата си (която бе рядка) с куката си, а после насочи същата към майстора на морски уреди. — Погледни го! Обичай! Уважавай! И се подчинявай!15 Разгърни катехизиса си, за да намериш този пасаж, и когато го намериш, отбележи страницата. За успехите ти, моето момче!
Той бе до такава степен доволен както от цитата си, така и от посочването на източника, че не издържа и ги повтори тихо пак, като добави, че не си е спомнял за тях през последните четиридесет години.
— Никога през живота не ми се е случвало да не намеря необходимите две-три думи, Джилс — отбеляза той. — Това е, защото не си хабя думите, както правят някои.
Забележката навярно му напомни за това, че също като бащата на младия Норвал16 по-добре ще е да „увеличи запаса си“. Във всеки случай той се умълча и не продума нищо чак докато старият Сол излезе да запали лампата в магазина. Тогава той се обърна към Уолтър и без всякаква връзка му каза:
— Предполагам, че ако опита, може да направи и часовник.
— Не бих се учудил, капитан Кътъл — отвърна момчето.
— И часовникът ще върви — продължи капитан Кътъл, като описа с куката си във въздуха нещо като змия. — Господи, как ще върви този часовник!
За секунда или две той като че напълно потъна в съзерцание на движението на този въображаем уред за измерване на времето и седеше, наблюдавайки момчето, сякаш лицето му бе циферблат.
— Но той така е натъпкан с наука — отбеляза капитанът, като размаха куката си към изложените стоки. — Погледни само! Тук има цяла колекция от тях. За земя, въздух и вода. Всичко има тук. Само кажи накъде си се запътил. С балон ли ще се издигаш? Моля, заповядай. Или пък ще се спускаш с водолазен звънец? Заповядай. Не искаш ли да сложиш Полярната звезда на везни и да я претеглиш? Той ще ти направи такива.
От тези думи на капитан Кътъл проличаваше, че той храни дълбоко уважение към морските уреди и че неговата философия почти не прави разлика между търговията с тях и изобретението им.
— Ах! — въздъхна той. — Хубаво е да ги разбираш. Но също е хубаво и да не ги разбираш. Не съм сигурен кое е по-добре. Приятно е да седиш тук и да чувствуваш, че можеш да бъдеш претеглен, измерен, погледнат през увеличително стъкло, поляризиран и дявол знае какво ли не още. Без да знаеш по какъв начин.
Нищо друго освен прекрасната мадейра в съчетание с тържествения случай (който бе желателно да се използува за усъвършенствуване и развитие на Уолтъровия ум) не би могло до такава степен да му развърже езика, та да произнесе забележителната си реч. Той самият изглеждаше изумен от това, че неговата реч така точно разкри източника на мълчаливата наслада, която бе изпитвал в продължение на десет години по време на неделните си обеди в тази гостна. След това той придоби тъжен и мъдър вид, замисли се и се умълча.
— Хайде — обади се обектът на неговото възхищение, когато се завърна. — Преди да получиш чашата си с грог, Нед, трябва да свършим бутилката.
— Дръж се здраво! — възкликна Нед, като напълни чашата си. — Сипи още и на момчето.
— Благодаря, не желая повече, чичо.
— Не, не — каза Сол, — още малко. Ще довършим бутилката. За фирмата, Нед, фирмата на Уолтър. Защо не, някой ден той може да й стане собственик, един от собствениците. Знае ли човек? Сър Ричард Уитингтън се оженил за дъщерята на господаря си17.
15
„Обичай! Уважавай! И се подчинявай!“ — думите не са от катехизиса, а от службата при встъпване в брак.
16
Норвал — герой от трагедията на Джон Хоум (1722–1808) „Дъглас“.
17
Сър Ричард Уитингтън се оженил за дъщерята на господаря си — според стара легенда един беден селски момък, на име Дик Уитингтън, отишъл в Лондон да си търси късмета. Отначало той се отчаял от несполуките си и решил да се върне у дома, но тогава камбаните на „Света Мери ле Боу“ зазвънели и сякаш му казвали: „Върни се, Дик Уитингтън, три пъти лорд-мер на Лондон!“ Предсказанието се сбъднало, той преуспял, оженил се за дъщерята на господаря си и бил избран три пъти за лорд-мер на Лондон.