Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)

Глава V

Порастването и кръщаването на Пол

Малкият Пол, без ни най-малко да му навреди млякото на Тудъл, с всеки изминат ден все повече заякваше и наедряваше. Също така с всеки изминат ден любовта на мис Токс към него ставаше все по-пламенна и предаността й така високо се ценеше от мистър Домби, че той започна да гледа на нея като на жена, щедро надарена от природата със здрав разум, а нейните чувства й правеха чест и заслужаваха поощрение. В своята благосклонност той стигаше дотам, че не само по различни поводи й се бе покланял с особено внимание, но и бе изразил огромната си признателност към нея пред сестра си с думи като „моля те, предай на приятелката си, Луиза, че тя е много добра“ или пък „кажи на мис Токс, Луиза, че съм й много благодарен“ — почести, които правеха голямо впечатление на дамата, удостоена с тях.

На мис Токс й бе станала привичка често да уверява мисис Чик, че „нищо не можело да се сравни с интереса й към всичко, свързано с развитието на това прелестно дете“. Един човек, наблюдаващ поведението на мис Токс, би стигнал до подобно заключение без помощта на красноречиви твърдения. Тя следеше сученето на малкия наследник с неизразимо удоволствие, едва ли не с вид, сякаш участвуваше наравно с Ричардс в храненето. С въодушевление се включваше в малките церемонии около къпането и тоалета му. А приемането на някои лекарства, необходими в детската възраст, предизвикваха дълбокото й съчувствие, свойствено за характера й. Веднъж, скрила се в един шкаф, където от притеснение избяга, когато мистър Домби бе доведен от сестра си в детската стая, за да види преди лягане сина си — облечен в късичка лека памучна дрешка, той правеше кратка разходка, като се катереше по роклята на Ричардс, — мис Токс изпадна в такъв възторг зад гърба на неподозиращия нищо посетител, че не можа да не възкликне: „Нали е красавец, мистър Домби? Истински Купидон, сър!“, а после едва не припадна от смущение и срам зад вратата.

— Луиза — обърна се мистър Домби един ден към сестра си, — наистина смятам, че трябва да направя на вашата приятелка някакъв малък подарък по случай кръщенето на Пол. Тя още от самото начало положи такива топли грижи към детето и като че така добре разбира своето положение (една много рядко срещана добродетел в този свят, трябва да призная със съжаление), че наистина ще ми достави удоволствие да й окажа внимание.

Нека да не се счита, че се омаловажават добродетелите на мис Токс, ако се отбележи, че в очите на мистър Домби, както и на някои други, осенени от време на време от подобно прозрение, само тези усвояват великото умение да разбират своето собствено положение, които проявяват подобаващо почитание към неговото. Тяхната добродетел не се заключава толкова в това, че те знаят собственото си място, а че знаят неговото и че се прекланят ниско пред него.