Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)
- Автор: Диккенс Чарльз
- Серия: Избрани творби в пет тома #4
- Язык: болгарский
- Переводчик: Весела Кацарова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Домби и син (Избрани творби в пет тома. Том 4)». Краткое содержание книги:
С тези свои думи, изречени с голямо достолепие и гордост, мистър Домби ясно разкри най-съкровените чувства в душата си. Неописуемо недоверие към всеки, който би застанал между него и сина му, високомерен страх да не се появи съперник или човек, с когото да се дели уважението и почитта на момчето, остро опасение, породило се наскоро, че способността му да пречупва и подчинява човешкия характер не е безгранична, не по-малката тревога да не възникне ново препятствие или беда — такива бяха чувствата, които изцяло изпълваха по това време сърцето му. През целия си живот той не бе имал приятел. Със своята студена и саможива природа той нито бе търсил, нито бе срещнал такъв. А сега, когато тази природа с всичка сила напълно се бе съсредоточила върху един нелишен от чувства план, продиктуван от родителски интерес и родителска амбиция, като че леденият й поток, вместо да се сгрее под негово въздействие и да потече, освободен и бистър, само се поразтопи за миг да поеме товара си и отново замръзна с него, като образува твърда неподатлива маса.
И така, издигната до положението на кръстница на малкия Пол единствено по силата на своето нищожество, още тогава мис Токс бе избрана и назначена на длъжността. А след това мистър Домби изрази желание дълго отлаганата церемония да се извърши без повече отсрочки. Сестра му, която изобщо не бе очаквала такъв блестящ успех, побърза да се оттегли, за да съобщи новината на най-добрата си приятелка. Мистър Домби остана сам в библиотеката.
В детската стая съвсем не бе безлюдно, тъй като мисис Чик и мис Токс прекарваха вечерта си там заедно, което предизвикваше такава неприязън у мис Сузан Нипър, че младата дама не пропускаше нито един удобен случай да изкриви лицето си в гримаса зад вратата. Нервите й така бяха опънати от посещението, че тя счете за необходимо да си достави това облекчение, макар и да бе лишена от утехата и съчувствието на каквито и да било свидетели. Както странствуващите рицари в древността облекчавали душата си, като изписвали имената на любимите си в пустинята, в степта или на други диви места, където нямало вероятност някой да ги прочете, така мис Сузан Нипър мръщеше чипото си носле в чекмеджетата и гардеробите, прибираше в бюфетите снизходителни намигвания, наливаше насмешливи погледи в глинените кани и се сопваше и казваше обидни думи в коридора.
Двете неканени гостенки обаче, потънали в блажено неведение относно чувствата на младата дама, наблюдаваха как малкият Пол премина благополучно през отделните етапи на разсъбличане, ритане, хранене и слагане в креватчето, а после седнаха пред камината на чаша чай. В резултат на успешните усилия на Поли децата вече спяха в една и съща стая. Чак когато дамите се настаниха на масата за чай и случайно погледнаха към другото креватче, те се сетиха за Флорънс.
— Как дълбоко спи! — забеляза мис Токс.
— Нали знаеш, скъпа, тя цял ден много се движи — отговори мисис Чик, — като играе около малкия Пол.
— Странно дете е тя! — възкликна мис Токс.
— Скъпа — отвърна мисис Чик, като понижи глас. — Тя цялата се е метнала на майка си.
— Така ли! — удиви се мис Токс. — Боже мой!
Мис Токс изрече това с тон на най-дълбоко съчувствие, макар че нямаше понятие защо го проявява — само усещаше, че такава бе очакваната реакция.
— Флорънс никога, никога, никога няма да стане Домби — рече мисис Чик, — даже и да живее хиляда години.
Мис Токс повдигна вежди и отново се преизпълни със състрадание.
— Много се измъчвам и тревожа за нея — продължи мисис Чик със смирено-добродетелна въздишка. — Наистина се чудя какво ли ще стане с нея, когато порасне, и как ли ще се нареди. Тя изобщо не може да спечели благоразположението на баща си. Как ли би могло да се очаква от нея подобно нещо, след като изобщо не прилича на един Домби.
Видът на мис Токс показваше, че тя няма никакви възражения срещу този неоспорим аргумент.
— Нали разбираш — каза мисис Чик с дълбоко поверителен тон, — детето прилича по характер на бедната Фани. Осмелявам се да твърдя, че тя никога няма да направи усилие занапред в живота. Никога! Тя никога не ще се омотае и увие около сърцето на баща си подобно на…
— На бръшлян — подсказа мис Токс.
— На бръшлян — съгласи се мисис Чик. — Никога! Тя никога не би открила пътя и не би се сгушила на любещата гръд на баща си подобно на…
— Изплашено сърне — подсказа мис Токс.