Джейк Ренсъм и виещият сфинкс

Марика разбута Джейк и Пиндор и се втурна към него.

— Ба’чук!

Малкият неандерталец кимна и отметна косата си назад; личеше, че се поти обилно от горещината. Какво ли разстояние бе изминал, за да се присъедини към тях? Сигурно ги бе чул да разговарят благодарение на острия си слух и бе тръгнал в тяхната посока. А това разтревожи Джейк. Кой или какво още биха могли да дойдат тук, привлечени от разговора им?

Ба’чук отиде до един по-голям камък и седна изтощен може би дори обезводнен. Беше облечен с широка роба, която приличаше на тога, привързана с колан на кръста. Вдигна ръка и посочи гривната си.

— Всички сме едно — изрече той с напевен глас. Явно бе разбрал какво се е случило.

Ба’чук извади от джоба на тогата си чифт кожени предмети и ги хвърли в пясъка пред краката на Пиндор.

Радост прогони унилото изражение на малкия римлянин.

— Сандали!

Пиндор пъхна краката си в тях и затанцува върху горещия пясък.

— Защо носиш допълнителен чифт сандали? — попита го Марика.

Ба’чук й обясни.

— Меруук ме посети рано сутринта. Той ми ги даде. Каза да не се разделям с тях. Не ми обясни защо, каза само, че ще ми потрябват.

Марика грейна от радост и стисна ръката на Джейк.

— Старейшината на ур би трябвало да е знаел какво ще се случи.

Джейк не се съмняваше в това. Народът на ур имаше необичайно разбиране за времето и го разделяше на дълги и къси времена. Спомни си, че след завръщането си у дома, забеляза, че интуицията му се е изострила. А племето на неандерталците живееше в сянката на големия храм по-дълго от всяко друго.

— Защо тогава Меруук не ми е изпратил и останалите дрехи? — Пиндор посочи тениската си. — Или оръжия?

Ба’чук облиза напуканите си устни.

— Или вода?

Джейк поклати глава, озадачен, както обикновено, от логиката на старейшината на ур.

— Добре, да не стоим повече тук — каза той и посочи скалните пирамиди. — Да отидем там. Най-малкото ще намерим сянка. А може би и вода.

Метна раницата си на рамо.

Марика мълчеше, потънала в мислите си.

— Какво има? — попита я Джейк.

— Забравяме нещо. — Тя погледна останалите, сетне сведе поглед към гривната си. — Старейшината на ур връчи пет такива гривни.

Джейк кимна.

— На нас четиримата и на сестра ми, Кейди.

— Къде е тя тогава? Къде е сестра ти?

Джейк бе трогнат от тази проява на загриженост, но разсея страховете й.

— Тя остана в моето време. — Спомни си писъка на Кейди, когато мумифицираният гракил бе сграбчил ръката му. За щастие, тя стоеше встрани и не бе прехвърлена на Пангея заедно с него. — Не се тревожи. Тя е на сигурно място.