Дни на кръв и звездна светлина

– Засада – добави Ноам. – Избити са в прохода отдолу, после са ги разпънали тук. – Той посочи надписа в червено върху извисяващото се най-горно ниво на акведукта.

Въздигнати. Въздигнати.

Акива не откъсваше поглед от тези думи. Но кои?

– Възможно ли е селяните да са го направили? – обади се Лираз.

Ноам погледна бегло към мъртвите.

– Това е село на кеприни – обясни просто той и Акива разтълкува думите му, че примитивните овцеподобни създания никога не биха се решили на такава постъпка, какво остава да извлекат телата до върха на акведукта.

– Има ли мъртви врагове – попита Акива.

– Не, сър. Само от нашите са, а по оръжието им няма никаква кръв.

Излиза, че не са успели да замахнат дори веднъж с мечовете, за да се защитят. А това бяха опитни воини, преживели дори войната.

– А там долу, сър – Ноам посочи към пътя под тях, който се виеше на юг между хълмовете, – е бил нападнат и керванът с роби.

Акива погледна натам. Гледката беше пасторална: меките очертания на долината и хълмовете, закриващи се един друг като сянка на сянката, над които цареше покой и се носеха птичи песни. А там, увиснала точно над хоризонта, беше Елай. Призрачната луна, която изчезваше с идването на зората. "Видях какво се случи тук – може би им се подиграваше тя сега. – И се смях."

– Ами робите? – обърна се той към Ноам.

– Изчезнали са, сър. Сигурно в гората. Търговците на роби... бяха изяли веригите.

– Изяли са веригите? – повтори Хазаел.

– Оковите на робите – кимна Ноам.

Акива погледна брат си и сестра си да види какво показват лицата им, но те останаха непроменени. "Как бихте постъпили вие – щеше му се да попита, – ако някой беше оковал нашия народ?"

В делата на Империята робите се приемаха за необходимо зло, но Акива не споделяше това и не тъжеше особено за загубата на търговците на роби. Войниците обаче бяха друго нещо, а с кервана имаше още осем. Загубите бяха болезнени и непрекъснато нарастваха. Досега имаше общо пет нападения. В една и съща безумна нощ едновременно при Дънкрейг, Спирит Вейл, Уиспърс, Иксими Моорс и тук някой беше нападнал от засада "разчистващите" отряди на серафимите, те бяха избити до един, осакатени и оставени като ужасяващо послание към Империята.

Това е по-лошо от война, помисли си той, да ти изтече кръвта точно когато някъде далече твоят народ вика "Алелуя!" и вдига чаши в чест на мира.

Мир, как ли пък не.

Акива погледна надолу. Огънят вече беше стигнал средата на полето и поглъщаше телата на първите воини. Над надигащата се гореща вълна се образуваха вихрушки, които се снишаваха някак лениво, за да подхванат зашеметените от дима скакалци, летящи като облак пред огнените езици.